ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факлите по стените пращяха, обсъждайки моята трептяща сянка и жалките ми опити да нагрея със свеща в ръцете въздуха в коридорите от камък, които бяха осветени и опърлени от Жарта на Изкуството много преди това от някакъв изкусен майстор-каменоделец. Той беше дошъл от нищото, построил Кулата, обучил първите и най-ярки огнепоклонници, танцуващи върху жарта с боси крака, след което беше заминал някъде далече...
За да обитавам това място, се налагаше да заживея с ритъма на Замъка отвътре, като неясен дим. Ту се появаваха, ту изчезваха стъпки, преходите от коридор в коридор не бяха подчинени на логиката, тъй като и самата симетрия на това пространство не беше характерна за представите ми на човек, из ...