TytoALBA (Албена Тотина)
36 94
9 дек. 2015 г., 00:39  

Пламъци (за конкурса) 

  Проза » Рассказы
919 0 4
2 мин за четене

 

ПЛАМЪЦИ

(за конкурса “Нестинари”)

 

     Странен сън сънувах тази нощ...

 

     Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факлите по стените пращяха, обсъждайки моята трептяща сянка и жалките ми опити да нагрея със свеща в ръцете въздуха в коридорите от камък, които бяха осветени и опърлени от Жарта на Изкуството много преди това от някакъв изкусен майстор-каменоделец. Той беше дошъл от нищото, построил Кулата, обучил първите и най-ярки огнепоклонници, танцуващи върху жарта с боси крака, след което беше заминал някъде далече...

 

     За да обитавам това място, се налагаше да заживея с ритъма на Замъка отвътре, като неясен дим. Ту се появаваха, ту изчезваха стъпки, преходите от коридор в коридор не бяха подчинени на логиката, тъй като и самата симетрия на това пространство не беше характерна за представите ми на човек, израснал в квадратни ограничения, наложени му от чужд разум, и който се бои от свободата и Огъня. Дори прозорците тук напомняха повече на сфери и спирали, вместо обичайните правоъгълници, деклариращи ограничения от всички страни.

 

     Кулата живееше собствен живот. Понякога тя въвеждаше посетителите в централната Зала без таван, къгдето можеха да се докоснат до сияещ източник на Огън и Светлина, а понякога ги принуждаваше да блуждаят и да се провират през тесни процепи, за да могат заедно със съмненията и страха от душите си да изтръгнат токсините на робството и внедрените самооценки.

 

     Кулата живееше собствен живот като огромно огнище, като Идея, изгаряща всичко негативно в света:  сухите, безжизнени и пълни с тъмнина закостенели привички. Но освен от сухия, суетлив и безжизнен свят, тя се нуждаеше и от хора, които да поддържат Огъня и Светлината в Кулата – от ревностни огнепоклонници, пилигрими, танцуващи босоноги в транс върху живата жарава, притиснали към гърдите своите икони-аватари...

 

- - -

     Такъв някакъв сън сънувах. Не съм сигурна дали си спомням неговия край, пък и това не е от значение...

     Замисляйки се за съня, единствено си спомням словата, които ме накараха да се събудя: “Ако ти си изморен от собствената тъмнина – запали Огън и неговия Пламък ще ти покаже правилната посока накъде да тръгнеш”.

 

© Tyto ALBA

 

© Албена Тотина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно виждане на темата за конкурса. Поздравления, Албена, за идеята, за съня и за впечатленията от него, отразени с майсторство тук. Успех!
  • Трудно се разказват сънища... Морфей се старае да не допусне цялата информация от съня да премине в реалния свят.Оставя само насочващи стрелки, по които всеки сам да премине през лабиринта си.
    Това ме впечатли най-много:

    "...представите ми на човек, израснал в квадратни ограничения, наложени му от чужд разум,..."
    "...да изтръгнат от душите си токсините на робството и внедрените самооценки..."

    Успех!
  • Благодаря за коментарите и отзивите!

    С тавтологията на думата “странен” съм напълно съгласна (за което лично благодаря на Eia)... и я поправих втория път на “чудноват” (не съм убедена, че това е най-подходящата замяна, но както и да е…)... Далеч съм и от мисълта, че разказът е някакъв “чутовен връх” или “иноваторски поднесена мисъл”, просто идеята тук е друга (едва ли бих могла да я изразя по-добре от линасветлана – благодаря ти, Лина!!!)... Честно казано, подобно нещо наистина сънувах, а със “завършващите слова” не декларирам нищо особено, просто те са поднесени, както му се вика “на prima vista”... подхвърлени от самия Морфей (шегичка )

    P.S: Надявам се, че “Вкусът на ананаса” не ще бъде моята “лебедова песен”…
  • Албена, според мен прекрасно си успяла да оформиш и изразиш идеята си и да внушиш посланието, което тя носи. Извън спора какъв трябва да бъде убедителния разказ, ми се иска да споделя: Трудно е, дори невъзможно за Сънуващия да поведе по пътя на своите сънища сънуващите в друга посока. Особено ония, които почитат, както ти си го казала в текста си, "квадратните ограничения" Поздравявам те!
Предложения
: ??:??