Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и потъва в пяната на хоризонта.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...
Това бе неговият поетичен девиз, роден сред морската стихия, белязала живота му, вероятно до последния земен миг.
През онази паметна 1993г. Плувеца достигна до един пуст и неохраняем плаж - Карадере, разположен в живописните околности на малкото морско градче Бяла. Преследваше го тягостната мисъл за неговата приятелка Ина. Бе паднала от скала на Пирин и вследствие на удар в гръбнака имаше постоянни болки. Слабееше не с дни, а с часове. Стапяше се пред очите му, а той не знаеше как да й помогне. Лекарите поставиха диагноза - ...