Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и потъва в пяната на хоризонта.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...
Това бе неговият поетичен девиз, роден сред морската стихия, белязала живота му, вероятно до последния земен миг.
През онази паметна 1993г. Плувеца достигна до един пуст и неохраняем плаж - Карадере, разположен в живописните околности на малкото морско градче Бяла. Преследваше го тягостната мисъл за неговата приятелка Ина. Бе паднала от скала на Пирин и вследствие на удар в гръбнака имаше постоянни болки. Слабееше не с дни, а с часове. Стапяше се пред очите му, а той не знаеше как да й помогне. Лекарите поставиха диагноза - хематом и й препоръчаха да чака търпеливо разнасянето му. Но той не им вярваше. И тогава Ина сънува страховития си сън. Попаднала бе в гъста, безизходна, мъгла, изпълваща сърцето й с нарастваща тревога. Точно в този миг се появил изневиделица Той - белият огромен вълк. Смразена Ина очаквала най-лошото, но вълкът я погледнал със зелени и безиизразни очи. Сякаш се взирал невиждащо през нея - някъде надалеч в мъглата. А после я отминал. Но тя щеше да помни завинаги очите му. Защото това били очите на Упуаут - вълкът от египетската митология, който идвал, за да съпроводи мъртвия до следсмъртната страна Дуат. Ина извади голям късмет. Пенсиониран лекар най-накрая постави вярната диагноза - киста, активирана от удара при падането. На косъм от сепсиса, тя отърва кожата, която насмалко щеше да бъде сервирана от дипломираните некадърници в бели престилки на Гильтина *. Но щастливата за Ина развръзка беше предстояща и Плувеца още не знаеше за нея. Горещият юлски ден по странен начин отпъждаше мрачните му мисли и той с желание нагази в синкавобелите води на Карадере за поредното си маратонско плуване. Потопи се във водата, сякаш щеше да танцува валс с морето и ръцете му загребаха в кроуловия такт. Плуваше стилът със застигане на ръцете. Невероятната му жизнена вместимост - 7,8 литра, му позволяваше да извършва своеобразно частично апное и усилваше тъканното му дишане. Но имаше една мисъл, която не му даваше покой. Огромен сом само преди няколко дни бе захапал и завлякъл към дъното, плувец в язовир "Тича". Вестникът изнесъл новината твърдеше, че дължината на сома била около 5 метра. Плувеца отпъди натрапчивата мисъл за сома. От много години плуваше в морската шир и никога не бе срещал морски чудовища. Винаги се чувстваше своеобразен господар на морето. След около 10 минути вече бе напълно спокоен и влезе в състояние на пълен автоматизъм. Буквално заспиваше от синхрона на перфектно овладяните движения. Можеше да спи така и да плува с часове. А на този 9 юли морето бе по-гладко от огледало. Времето бе тихо и безветрено. Както би казал Пенчо Славейков: "Ни лъх не дъхва над полени". В един миг от унеса му го извади безпогрешният му инстинкт. Бе навлязъл толкова навътре, че плажният му чадър вече не се виждаше. Реши да обърне към брега, но преди това поиска да се наслади на невероятната тишина и на красивата гледка от тази еквидистантна точка. Замръзна във вертикална позиция и леко започна да трамбова водата с въртеливи движения на краката, под колената. Вляво от него, зад гърба му и встрани от Караборун (Черни нос), оставаше златистия плаж на Шкорпиловци, а вдясно, встрани от призрачния Бели нос, бе централният плаж на Бяла и искрящата дъга на плажа на Обзор. През рамо се виждаха съвсем ясно нескончаемо дългите им брегови ивици. Напред и наляво се бяха ширнали Варненските носове, а вдясно оставаха нос Емине и подаващият се след него, като глава на малко змийче - Маслен нос. Дробовете му, наситени до дупка с кислород, в този миг го даряваха със своебразно състояние на еуфория. Сякаш бе попаднал на друга планета под лазурното небе на юли. Помисли си колко хубаво би било да е нощем на това място и да гледа небето обсипано със звездите на Млечния път...
И точно в този момент се случи! На около 20 метра пред него, изпод водата, изникна дълъг израстък, а малко след това пред смаяния му поглед се появи Тя - подводницата, изплувайки хоризонтално, с ясно открояващ се черен корпус. Перископ - помисли си Плувеца и дори му стана приятно, че вече има и компания. Но точно тогава го обзе смразяващото прозрение. Ами ако това е вражеска подводница, която прави разузнаване в чужди териториални води. Сигурно вече са го видели, помисли той. Знаеше, че в такива случаи неудобните свидетели биват бързо отстранявани. И го застигна вълна на истинска паника. Късно бе, за да се гмурне под водата. Подводницата е много бърза, щеше да го настигне за секунди. Никой нямаше да узнае как именно е изчезнал. Щяха да мислят, че се удавил, а той никога повече да не се види с Ина. Страховитите мисли му нанасяха безжалостна серия ъперкъти. Но точно тогава се случи най-неочакваното. Нещо в поведението на подводницата се промени. Онова, което бе помислил за перископ вече имаше сърповидна форма. Нова вълна на смътна тревога се надигна в гърдите му с гриф "Неизвестно". Погледът му пробяга корпуса на подводницата и стигайки до края й, съзнанието му проумя нещо, което не бе за вярване. Това не беше подводница. Никаква подводница нямаше. Това бе катранено черно тяло на огромна риба. Бе с дължина над 5 метра, но шокът от откритието, което направи бе толкова силен, че нямаше смелост да преценява точните й размери. Ако някой друг му бе разказал, че е срещал подобно чудовище, за нищо на света не би му повярвал. Но ето, че се случи на него. При това наяве! Морският събрат на сома от язовир "Тича" се бе появил. Ужасът смрази кръвта на Плувеца. Сърцето му буквално се качи в гърлото и заби неистово там. Нима съдбата му беше да стане лесна плячка на неизвестния вид морско чудовище? Сега вече предпочиташе, хиляди пъти предпочиташе, това черно туловище да бе корпус на подводница. Изненадата му бе безпределна. Какво трябваше да направи, за да се спаси от огромната риба? Спомни си за своя гуру - сър Янко Балиев. Янко бе геронтолог. По времето на соца бе емигрирал в САЩ, за да популяризира там оригиналната си теория за подмладяване посредством еднократно хранене - да се поема храна единствено вечер, когато доминантен е вагусът. През деня той правеше само упражнения и пиеше вода, за да не саботира с трудоемкия цикъл на Кребс симпатикуса. Янко бе разказал на Плувеца фрапантен случай, при едно от поредните си изкачвания в Скалистите планини. Внезапно видял, че по стъпките му върви голяма мечка гризли. За щастие вятърът духал от мечката към него и тя все още не го била усетила. Била на около 300 метра зад него, а той навлязъл във вилаета й. Една гризли не би оставила ненаказана подобна дързост. Нямало време за губене. В критична ситуация Янко взел дръзко решение. Скрил се зад една скала и когато мечката стигнала на няколко крачки от него, той внезапно изскочил пред нея и диво изкрещял. Стреснатата гризли подскочила във въздуха от уплаха, прекатурила се назад и избягала. Дали да не надам силен крясък като Янко, помисли си Плувеца. Но веднага осъзна колко рисковано е подобно решение. Ами ако чудовището не се стресне. Раздразнено то можеше да бъде много опасно и да се разправи с него незабавно. Ето защо Плувеца взе единственото мъдро решение - да стои неподвижно и да демонстрира пределно миролюбие. Знаеше, че чудовищната риба го е уловила с локаторите си. Но пасивното поведение бе единственият му шанс. И тогава се случи нещо, което никога нямаше да забрави. Чудовищото започна да вдишва. Очевидно то бе изплувало от дълбините на повърхността, защото запасите му от кислород бяха се изчерпали. Това дишане щеше много дни занапред да го буди нощем. Сякаш въздухът навлизаше през огромен шнорхел - голям като отверстието на заводски комин. Звукът от вдишването - Хаааааааааааааааааааам - отекваше на стотици метри в морската шир. В това вдишване бе фокусирана огромната мощ на тази невероятна риба. Плувеца си спомни за повестта на Хемингуей "Старецът и морето". Дали писателят не е срещнал нещо подобно, което бе описал в произведението си? Тайна, която едва ли щеше да узнае. А междувременно чудовищното вдишване бе приключило. Но не и изненадите. Внезапно от гърдите на гигантската риба се изтръгна двукратен тътнещ звук: Пуф паф. Можеше да се закълне във всичко свято за него, че чу именно това - звуците, които някогашните парни локомотиви, останали в детството му, с могъщи черни осанки, издаваха. Същите звуци, при това със същата мощ. И в това нямаше нищо за учудване, защото рибата, по нещо повече от цвета си, му напомняше подобен локомотив. За време по-малко от минута Плувеца бе преживял една от най-страховитите срещи в живота си. И когато най-малко очакваше, настъпи развръзката. Най-внезапно огромната черна риба се потопи под повърхността, оставяйки характерни водовъртежни кръгове след себе си. Сега не знаеше какво да мисли. Най-вероятно рибата щеше да слезе на голямата дълбочина, от която бе изплувала на повърхността. Но имаше още една възможност - да го атакува под водата. Затова се вторачваше трескаво около себе си в продължение на около 5 минути. Нищо, обаче, не се случи. Време беше да се евакуира спешно от опасната зона. Включи в действие най-мощния си кроул и с бясна скорост се задвижи към брега. Водата след него оставяше пенлива гърбица. Бе сигурен, че в този момент подобрява световния и олимпийски рекорд на Салников на 1500 метра, но нямаше кой с хронометър да засече постижението му. При всяко загребване погледът му се плъзгаше към яростно биещите водата негови крака и търсеше сянката от туловището на евентуалния си чудовищен преследвач. Успокои се чак на стотина метра от брега. Когато най-накрая стъпи като в сън на Карадере, осъзна, че е извадил невероятен късмет. 9-ти бе щастливата му дата. Защото помнеше колко много добри плувци не се бяха звъръщали от далечни плувания. Винаги се питаше какво ли се е случило с тях. Но едва след днешния ден получи удовлетворителен отговор!
* Гильтина - Литовска богиня на смъртта, изобразявана с коса /за косене/.
© Младен Мисана Всички права запазени