– Ей, бате, ела да за малко! – провикна се един циганин.
Кристиян все пак се намираше на женския пазар, а там ромите бяха често срещана гледка. Мястото беше като втори дом за него. Никога не се прибираше преди да го е обиколил поне три пъти. Някой би си помислил, че това си е чиста загуба на време, но Кристиян искаше да е сигурен, че ще се сдобие с продукти от най-високо качество на добра цена. Казано с други думи, гледаше да не се мине.
Мъжът си беше отзивчив още от малък. Така му беше казвала майка му. Отиде да види какво иска неговият съгражданин.
– Бате, ще ми прочетеш ли какво пише тука – попита го циганинът и му подаде една монета.
Тя мигновено грабна вниманието на Кристиян. Малко по-голяма от един български лев, парата беше сребърна и според надписа датираше от преди около 100 години.
– Един долар, Съединени Американски Щати, 1910 година – прочете на глас мъжът.
– Колко ли струва?
Кристиян съдеше за стойността на монетата, до колкото му позволяваха беглите спомени от часовете по ...