Apr 20, 2021, 11:37 PM

По алеите на тишината... 

  Prose » Others
662 3 4
1 мин reading

        Притискам устни.
        Погребвам усмивката.

        Поглед – наляво... и надясно...
       
        А после се спускам по алеите на тишината.

        Така да бъде. Така да е.
       Бях уверен срещу презиращите очи на тъгата. Продавах душата си в петнадесет минути. Някъде – в дъждовен уикенд, разнасящ ароматите на пролетта. Между четири стени и отекващи любовни слова. С препускащи емоции, тичащи като роби на ежедневието. И бълбукащи чувства, размътващи съзнанията ни. А ти впиваш ноктите си толкова дълбоко. Почти прошепваш, че е време...

        Но как да спра... да искам?
       Едва откъсвам се от устните ти. Чувствам се виновен без вина. И ме наказваш. Или пък ме провокираш, за да се ядосам?! Студените течения отнасят онзи поглед. Отдалечаваш се и става до болка познато. Твърде сиво за приемане. Твърде мрачно за живеене.

        Но вървя.
        А ти знаеш, че е бурно в мълчанието ми...

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=wW2jXYn3_4Y

© А.Д. All rights reserved.

Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
  1254 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пепи, благодаря ти за вниманието! 🌹
  • Без вина виновен, в тая вихрушка от чувства. Върви! Дано по-скоро намериш изход!
  • Присъствието ти винаги ме усмихва, Светле! Благодаря, поздрави! 🌹
    Благодаря и на всеки прочел!
  • Запазената марка на лирическия - да е Море от Любов и по своему да общува с читателя, превземайки интимното му пространство вълнува и преобръща гледната точка... Поздравления, Ади! ♥️♥️♥️♥️♥️
Random works
: ??:??