20 abr 2021, 23:37

По алеите на тишината... 

  Prosa » Otros
619 3 4
1 мин за четене

        Притискам устни.
        Погребвам усмивката.

        Поглед – наляво... и надясно...
       
        А после се спускам по алеите на тишината.

        Така да бъде. Така да е.
       Бях уверен срещу презиращите очи на тъгата. Продавах душата си в петнадесет минути. Някъде – в дъждовен уикенд, разнасящ ароматите на пролетта. Между четири стени и отекващи любовни слова. С препускащи емоции, тичащи като роби на ежедневието. И бълбукащи чувства, размътващи съзнанията ни. А ти впиваш ноктите си толкова дълбоко. Почти прошепваш, че е време...

        Но как да спра... да искам?
       Едва откъсвам се от устните ти. Чувствам се виновен без вина. И ме наказваш. Или пък ме провокираш, за да се ядосам?! Студените течения отнасят онзи поглед. Отдалечаваш се и става до болка познато. Твърде сиво за приемане. Твърде мрачно за живеене.

        Но вървя.
        А ти знаеш, че е бурно в мълчанието ми...

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=wW2jXYn3_4Y

© А.Д. Todos los derechos reservados

Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
  1198 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пепи, благодаря ти за вниманието! 🌹
  • Без вина виновен, в тая вихрушка от чувства. Върви! Дано по-скоро намериш изход!
  • Присъствието ти винаги ме усмихва, Светле! Благодаря, поздрави! 🌹
    Благодаря и на всеки прочел!
  • Запазената марка на лирическия - да е Море от Любов и по своему да общува с читателя, превземайки интимното му пространство вълнува и преобръща гледната точка... Поздравления, Ади! ♥️♥️♥️♥️♥️
Propuestas
: ??:??