Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как боли, когато своя плач отричам. Не знаеш само как боли, когато плачейки, с ръце изнемощели маската си аз събличам. Не знаеш нищо. По-добре мълчи.
Сърцето ми се рони, мили мой. Сърцето, което в тебе се врича. И как, по дяволите, с всяка песъчинка пясък то още все тъй силно те обича? Как, по дяволите, още вяра има в него, още капчици надежда? То не мърда, не диша, не пулсира в гърдите, но още плаче за мечтите.
Не ме поглеждай така. Очите ми са твърде уморени, за да блестят и в този ден. Очите ми са твърде добри артисти, но и те имат нужда от почивка. Ще плача сега. Виж в колко слаб човек ще се превърна. Виж колко красива в сълзите си ставам. Виж колко горчивина наяве ще изкарам. Не ме поглеждай т ...