Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.

Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как боли, когато своя плач отричам. Не знаеш само как боли, когато плачейки, с ръце изнемощели маската си аз събличам. Не знаеш нищо. По-добре мълчи.

Сърцето ми се рони, мили мой. Сърцето, което в тебе се врича. И как, по дяволите, с всяка песъчинка пясък то още все тъй силно те обича? Как, по дяволите, още вяра има в него, още капчици надежда? То не мърда, не диша, не пулсира в гърдите, но още плаче за мечтите.

Не ме поглеждай така. Очите ми са твърде уморени, за да блестят и в този ден. Очите ми са твърде добри артисти, но и те имат нужда от почивка. Ще плача сега. Виж в колко слаб човек ще се превърна. Виж колко красива в сълзите си ставам. Виж колко горчивина наяве ще изкарам. Не ме поглеждай така. Не искам да те лъжа пак, че нищо ми няма. Не искам да те лъжа, че съм добре. В този ден ще изплача живота си. Ще изплача сърцето и душата си. Трябва ми място за нови сили. Трябва ми място за нова надежда. Очите ми са твърде силни карти, но сега ще изиграя първо слабите. Очите ми са твърде послушни деца, но днес ще им дам свобода. Аз съм твърде упорита, но в този миг имам нужда да съм слаба. Имам нужда да излея тази мъка. Имам нужда да стоваря на земята тежестта.

Не ме гледай така. Няма да те лъжа, че прашинка влезе в моите очи. Няма да те лъжа, че вятърът студен ги брули. Няма да те лъжа, че не ме боли. Но няма смисъл да споделям повече. За разбиране не моля. По-добре си върви сега. Не искам да ме гледаш и душата ти да кърви. Не искам да виждаш как горчиво плача със солени сълзи. Не искам да си тук сега. Не искам рамо за утеха. Не искам. По-добре върви!