Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен човек. И на Бога почит отдаваше и според неговите закони живееше. Спазваше пости, молитва не пропускаше, а на големи празници и до града на църква ходеше. Тук в селото имаше една, но покрива ѝ падна преди години и така си и остана.
Дядо Петър издуха дима и през мъглявината му видя черния джип на Иван Проклетото да спира пред него. Този Иван нямаше нищо общо със стареца. Цялата околия беше пропищяла от него- от тук ще открадне, от там ще отмъкне, този ще завлече, онзи бой ще изяде, а даже се говореше, че бил убивал и хора. Та оттук идваше и прякора му. Дядо Петър с такива хора не общуваше, но случайността ги беше свързала. Преди около шест месеца дядото стана неволен свидетел на обира на пощенския клон в селото. Тогава беше ходил до съседното село на гости на негов братовчед, заговориха се, замотаха се и стана късно, стъмни се. Дядо Петър познаваше добре района и въпреки молбите на братовчеда, реши че си отива. Хвана напряко през нивите и излезе на центъра на селото. Точно тогава видя някакъв човек да излиза от прозореца на пощата и да се качва в черния джип паркирал отпред. Когато онзи отвори вратата, от светлините в колата, разпозна Проклетото. Още в същия момент разбра, че нещо се случва, но нали си беше кротък, тихо продължи по пътя си. На другия ден се чу, че са ограбили пощата, взели всички пари за пенсиите. Дядо Петър веднага направи връзка между видяното снощи и грабежа. Дълго се чуди какво да прави, в скандали не искаше да се замесва, не ги обичаше тези неща. Но от друга страна не можеше и да си замълчи- не на това го учеше Бог. Два-три дни нищо повече не се чу и полицията забуксува на една място. Тогава се реши, вдигна се една сутрин, хвана автобуса и директно в окръжното управление. Разказа всичко, което беше видял. Благодарение на неговите показания заловиха Иван Проклетото. Намериха и триста-четиристотин лева от описаните пари в него, но онзи казал, че продал на пазара една крава и някакъв му платил с тези пари. Оказа се, че наистина е продал такава крава и дядо Петър остана основната опора на обвинението. Предстоеше поредно дело след по-малко от седмица. Това внезапно посещение стресна малко стареца, този явно беше платил на когото трябва, за да излезе от предварителния арест.
- Добър ден, дядо- поде Проклетото с басовия си глас, опипа тежкия ланец на врата си, а после показа ред бели зъби- що ме гледаш така, изненадан ли си?
- Добър ден, за какво си дошъл?
- Да те видя, да си поприказвам с тебе- отново оголи зъбите си Иван и приседна на тревата до стареца- като гледам, май не ти е особено лек живота, а?
- Оправям се криво-ляво, не се оплаквам.
- Ама нямаше ли да ти е по-добре, ако да речем имаше една кравичка, две-три овчици, козичка, пък и едно прасенце в кочината? Като дойдат децата да им напълниш колата, а снахата да врътне нещо по-така.
- По-добре ще да е , ама като няма, благодаря на Бога и за това, което има- лучец, картофки, доматче, па и кокошци. Дал Господ!
- Господ не дава, не дава-а-а ама аз давам!
- Милостиня неща- отсече дядо Петър.
- Милостиня не давам. Ще си ги изкараш, да речем два бона.
Дядото упорито мълчеше и не откъсваше поглед от лулата си, за това Проклетото взе отново думата:
- Три бона? Знаеш ли колко много неща можеш да направиш с тях?
- А дали това, което ще направя с тях е по-голямо от това, което трябва да направя за тях?
- Ти не си бил прост старец! Ще ме умориш- изсмя се гръмогласно Иван- но аз няма да искам от тебе сълза на самодива.
- Ами какво- попита дядо Петър с престорена изненада, макар че много добре беше разбрал целта на посещението още в мига, когато джипа спря пред него.
- Лесно е! В сряда на делото ще кажеш, че не си сигурен нито за колата, нито за мене. Било е тъмно, стар си вече, очите ти не са така силни, може грешка да си направил, нали…- старецът упорито мълчеше- А кажи нещо де? Хилядарка сега, а останалото след делото- Иван подаде ръката си- Договорихме ли се?
- За тези пари, грях на душата си не слагам. Пред Бога чист ще се явявам. Страх от него имам- промълви дядото, без дори да погледне събеседника си.
- Толкова ли те е страх от Бога?
- Толкова!
- Ти на интересен ли се правиш? Повече пари няма да видиш.
- Не ти ща парите. Бог ни учи да сме справедливи и в случая е най-справедливо да си кажа истината.
- Страх те е от Бога, а от мене не те ли е страх?
- Че защо да ме е страх? Човек си като мене. И тебе и мене Бог ще съди като равни.
- Твоят Бог е високо, а аз съм тука, близо. Що се инатиш? Опитах с добро, а сега ти заявявам- на делото казваш, че не си сигурен какво си видял, иначе…
- Иначе?- попита с примирие дядо Петър.
- Иначе ще ти осигуря по-скорошна среща с твоя отец, отколкото си предполагал. Сещаш ли се?
- Момче, не си слагай грях на душата. Моята е вече изпята, дали сега или след година-две, аз отивам при създателя, но ти… Ще се помоля за душата ти!
- Ти верно си кретен бе! Хората ми казваха, че си богобоязлив… ама чак пък толкова. Не мога да повярвам- Иван Проклетото почервеня от яд, стана рязко, отвори вратата на джипа и се метна на предната седалка. Малко преди да потегли, отвори прозореца и излая срещу стареца:
- Ако на делото не кажеш каквото ти казах, то когато отидеш на небето, първо сина ти ще те срещне- псувните бяха заглушени от рева на мотора и свиренето на гумите.
Сега вече старческото сърце се преобърна. Кръвта се отдръпна от лицето, ръката леко затрепери, а лулата падна в краката му. Той да иде при Господ, добре, но сина му, не беше дошло още времето му. Дали наистина не се беше заблудил в тъмнината, пък и старческата му слепота… Бог е милостив и ще му прости, ще се моли всяка вечер, а и пъкъла вече не изглеждаше толкова страшен.
© Анелия Александрова All rights reserved.