Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен човек. И на Бога почит отдаваше и според неговите закони живееше. Спазваше пости, молитва не пропускаше, а на големи празници и до града на църква ходеше. Тук в селото имаше една, но покрива ѝ падна преди години и така си и остана.
Дядо Петър издуха дима и през мъглявината му видя черния джип на Иван Проклетото да спира пред него. Този Иван нямаше нищо общо със стареца. Цялата околия беше пропищяла от него- от тук ще открадне, от там ще отмъкне, този ще завлече, онзи бой ще изяде, а даже се говореше, че бил убивал и хора. Та оттук идваше и прякора му. Дядо Петър с такива хора не общуваше, но случайността ги беше свързала. Преди около шест месеца дядото стана неволен свидетел на обира на пощ ...