По Шекспир
- Къде изчезна, Жулиета?!
Пустее скъпият балкон...
- През девет планини в десета,
отидох да ми сложат силикон.
- Какви са тия джуки страшни?!
Ще можеш ли фъстъци да ядеш?
- Не са за ядене, любими мой, безстрашний!
Ще те целувам, докато умреш.
- Гърдите ти, направо са огромни!
В тях мога да се задуша.
- Не бой се! Виж, какви зърна върховни!
Ако си тъжен, с тях ще те теша.
- Ах, ти си моята наслада!
Но вашите са против мен!
- Какво ти пука! Аз съм млада.
Обичай ме и не бъди овен!
- Обичам те! Ела тук, в храсталака,
за да запретна дългата ти фуста!
- Ти луд ли си! Един с каляска чака.
До мола бързо ще ни спусне.
- Какво е мол? Говориш думи странни.
Изглеждаш толкова различна!
- Не ми носи цветя уханни!
Омръзна ми, да съм благоприлична.
- Не знам, какъв размер са новите ти чашки,
да купя марков сутиен.
- За кво ми е? Аз нося само прашки.
Погледнеш ли ги, ще се влюбиш в мен.
- Аз влюбен съм. Ще ти направя серенада,
но трябва малка подготовка...
- Не се хаби! Аз имам изненада!
На дупето ми има "Р+Ж" татуировка.
- Ах, Жужи, ти си тъй прекрасна!
Най-сладката и шантава жена!
- Обичай ме, докато съм тясна.
Променлива е женската съдба.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имаш, имаш! Римите и ритъмът много често ти се губят!
-
Аз съм много тясно мислещ и нямам проблеми с жените. Но това няма нищо общо с поезията.
-
Моите помисли са открити. Мъжете не харесват широко скроени жени, но не знам защо.
-
Ех, автори, авторчета и авторища! Не трябва да се чете и пише в нетрезво състояние.
-
Квадрат?! Имам само триъгълници.
-
Откри го, значи.
Съвременен прочит на класиката. -
Балкон ( Български тълковен речник)
1. Издадена от външната стена на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон
Къде е невидимото мастило ?
Първо Катя после Дарина правят едни такива двусмислени тълкования на думите, от които на такива, по-срамежливи читатели (като нас мъжете) ни стават ... ушите червени от срам.
-
Тоест... да видя от балкона ти, исках да кажа.
-
ха-ха Четеш и писаното с невидимото мастило
-
Много искам да ти видя балкона!
-
Аз тясна съм пътечка в Хималаите, достигам Джомолунгма до върха. Под мен са Перинеите, Олимп и даже Алпите, Балконът ми е с изглед над Света. Побързай, мой Ромео, изкачи се, влез в моята омайна теснота, над облаците лесно е, лети се и никой не убива Любовта
-
Всеки прекарва произведенията ми през собствените си разбирания. “Тясна кучка” е много лоша комбинация, например. На всичкото отгоре, звучи нелогично, защото, щом е кучка, няма начин да е тясна. Но това е мъжка терминология и жените не я разбират. Много ме забавляват коментарите ви. Благодаря ви!
-
Катя: Краят ти с това "тясна" не ми хареса изобщо. Цинично....
Говорим за " тясна специалност"
- Обичай ме, докато съм тясна... специалистка.
Сенд би отговорил: " Не се притесняваш, ще те разширим "
Става дума за придобиване на опит и други общи специалности.
След което следва " Широка специалистка " - с богат технически опит.
Това е . Не виждам нищо цинично. -
Човечеството затъпява. Ужас!
-
На някои ума им в панталона,
на други в силикона...
Хахахах, забавно и гротескно, но какво да се прави, времената и нравите са такива. -
И на мен захаросаните произведения не са ми по вкуса. Благодаря за разбирането. Няма да злоупотребявам с него.
-
Напротив, коментирай, интересно ми е да чуя мнението ти! Животът стана циничен и брутален, а насилието ежедневие. Младите душѝ са изпразнени от съдържание. Физиката и повърхностното са на показ, затова и лирическите станаха лоши. Наивно е да си мислиш, че вече съм мръсник и затова пиша така. Ти самата каза, че драматичното не се чете. Затова пускам хумор с доза сарказъм. Захаросаните стихотворения не са ми по вкуса. Нека има разнообразие. Благодаря за коментара и за откровената позиция!
-
Краят ти с това "тясна" не ми хареса изобщо. Цинично. Преди беше "кучка"..
Преди пишеше по-нежно, романтично, по-закачливо, а сега е много по-хапливо, иронично... Като че ли си наранен.
Казвам си искрено мнението. Предишният творец се е изгубил, а имаш талант. И се надявам Той /предишният в теб/ да се завърне...
Повече няма да коментирам при теб ако нещо не ми хареса, за да не изглежда, че се заяждам.
Желая ти успех и по-нежна Муза! -
Закачам се и с вас. Много е мило, че се отбивате. Това показва, че не сте се спаружили съвсем.
-
Като че ли дочувам ехо от вечността?
А може би, Шекспир тихо ръкопляска...
И всички влюбени в Жулиета поети,
днес си имат свои Жулиети?!😅 -
Благодаря! Закачам се с Шекспир.
-
Много забавен текст! Браво!
-
Какъв ритъм? Не виждаш ли, че не е в “поезия”, точно заради такива ритмици, като теб.
Докле си тясна, си прекрасна...
Поле широко, дере дълбоко...
“Докле” звучи ми архаично. Не го харесвам. Нищо лично. -
докле съм тясна Ритъма, ритъмаа, драги ми, Сенд! Малко са те ритали, за тва ритъма ти се губи
-
Благодаря на всички, които надникнаха! Забелязах ви! Хуморът лекува и спасява.
-
О, Кери! Радвам се! Успях!
Усмивката ми те събуди!
Как точно стана, не разбрах!
Вместо целувки, пращам пеперуди! -
Развеселихте ме и двамата! Благодаря за усмивките.
-
Кери,Сенд браво ви нахилихте ме якооо.Поздрав най-сърдечен.
-
-
Така е! Нищо вечно няма
и всичко става вятър и мъгла,
но любовта е толкова голяма,
че движи всичко живо на света.
И нищо, че Ромео е посбъркан,
А Жулиета-кифла с чашка Де
Светът, навярно също е побъркан,
но мен една усмивка ме зове…
Благодаря, че ме събуди! -
Ромео стана гей,
а Жулиета кучка.
Отделно всеки си живей,
това е друга случка.
Менят се нравите
и модата, и времената...
Пресилени са мъничко нещата.
Поука няма. Не прави така.
Усмихва ти се любовта в мъглата.
-
Като няма оправия, има фотошоп! 😅!
-
Ама, това защо е в проза бе, амиго? Провокира ме...да напиша...това:
Ромео също се модифицирал.
Напомпал мускули, гърди обезкосмил
Оскубал веждите и ноктите лакирал,
стотина кичури коса си присадил.
И дрешките старателно избрани,
завършен облик за да се получи,
най.-малко трябвало да са Армани,
пристегнати с един колан от Гучи.
Чепици задължително на Прада,
и очила на Долче и Габана.
Горкичкият Ромео да не страда,
каляската му също е отбрана
Докато чакал, тази кифла, Жулиета
и нежно си поглаждал маникюра,
видял Тибалт, как си допивал питието,
захапал между зъбите си пура.
Сърцето му така се разтуптяло
и припнал към Тибалт, като кошута.
Потъркал в него модното си тяло…
За Жулиета…на кого му пука… -
Голям! Трагедията продължава и до наши дни!... Второ действие?
-
Класика !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
