Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога не се забравят. Малкото гнездо под стряхата беше отесняло от многобройните лястовичета, наскоро излюпени от родителите им. Стъпвах бавно и вдишвах чистия въздух наситен с аромат на рози и индрише, което баба отглеждаше в саксии по прозорците. И в тази тишина натежала над къщата, вратата се отвори и от нея излезе баба с току-що изпечената баница и кана горещо кафе. Оправи шалчето с което връзваше гъстите си коси и с най- лъчезарната усмивка, ме покани на малката масичка на двора.
Седни, ми рече и кажи, как е семейството ти, как са децата, а съпругът ти още ли те ревнува. Беше толкова влюбен в теб, не зачиташе никой и нищо . Не спираше да говори баба и само ми побутваше чинията с баница. Хапни ...