По цял ден се излежавах в болничната стая и правех планове как да не мисля за буламача, който мнозина тук безумно смело определяха като "... все пак е нещо за ядене". Искрено се питах дали готвачките ги избираха с конкурс за некадърност или това е политика на заведенията от подобен род да накарат пациентите си, размишлявайки за негативното преживяване от допира с това подобие на храна, да не обръщат внимание на собственото си окаяно състояние.
Ето, виждате ли, пак започнах да се оплаквам. Сигурен съм обаче, че щяхте да ме разберете, ако бяхте опитали сладкото зеле, което имах нещастието да вкуся в четвъртък.
Но, както и да е, все пак аз съм пациентът и нямам право да изразявам негативно мнение според болничната управа и затова бързам да се върна на думата си. Един от начините, които открих за бягство от тази мрачна действителност, бе да разговарям с болните от другите легла. В тези нескончаеми разкази за живота с хора в моето състояние, а дори и по-зле, открих, че притежавам чувствител ...