И ето - сряда вечер е... Дъждът отново се сипе над пустите градски улици... Тук-таме се виждат черни сенки зад ъглите... Възрастни, хванати под ръка... Млади деца, нагазили в локвите и омокрили крака... А на средата на улицата застанал младеж, с поредната доза в ръката и запял: "Боже, спаси ми душата!" Малко по-напред, някъде в далечината застанало е малко момиче и се чуди къде тази проклета нощ да затвори очи и да заспи. Не, няма никого... Единствено студеният и безчувствен дъжд...
А някъде там, в една топла стая е седнала млада, красива жена, а около нея седят двете й деца... Жената, на име Вяра, ги поглежда и наум си пожелава да дойде денят, в който бащата ще се завърне отдалече и ще ги гушне и ще им подари по едно усмихнато мече...
Къде е обаче вярата на този град скрита? Ето - там! В една от белите болнични стаи, където майка сина си жали... Болката убийствена го мъчи... Но, почакай! Някой вратата притваря... Показва се бялата лекарска престилка, а ръката лечителска държи нещо... ...