Мили хора, приятели, бързам да ви се похваля, тъй де, да споделя радостта си с вас. Голяма изненада ни споходи мен и моите съседи. Ей на, от умиление съм се просълзила. Не знам за скъпите ми комшии, ама аз така съм развълнувана, че думите не ми стигат. Дали се дължи на ЕГН-то ми или на двайсет и трите години, не знам, ама няма и значение. За какви двайсет и три години говоря ли? Спокойно де, ще ви обясня, нали съм започнала.
Значи, преди толкова години нашата улица беше канализирана и асфалтирана, както му се полага. Оттогава не е пипана, по-точно не е кърпена, де. Щото за пипане е пипана - нали от време на време от ВиК-то разкопават заради някоя авария. Ама ние си я обичаме улицата, такава каквато е. С годините привикнахме с неравностите. Хора и коли, майки с детски колички лъкатушат между дупките-кратери. Не, няма нещастни случаи и катастрофи, щото познаваме всеки метър. Със затворени очи да ходим, пак няма да се спънем или пропаднем. Това е от школовката, тъй като и уличните лампи н ...