Подарък от кмета
Мили хора, приятели, бързам да ви се похваля, тъй де, да споделя радостта си с вас. Голяма изненада ни споходи мен и моите съседи. Ей на, от умиление съм се просълзила. Не знам за скъпите ми комшии, ама аз така съм развълнувана, че думите не ми стигат. Дали се дължи на ЕГН-то ми или на двайсет и трите години, не знам, ама няма и значение. За какви двайсет и три години говоря ли? Спокойно де, ще ви обясня, нали съм започнала.
Значи, преди толкова години нашата улица беше канализирана и асфалтирана, както му се полага. Оттогава не е пипана, по-точно не е кърпена, де. Щото за пипане е пипана - нали от време на време от ВиК-то разкопават заради някоя авария. Ама ние си я обичаме улицата, такава каквато е. С годините привикнахме с неравностите. Хора и коли, майки с детски колички лъкатушат между дупките-кратери. Не, няма нещастни случаи и катастрофи, щото познаваме всеки метър. Със затворени очи да ходим, пак няма да се спънем или пропаднем. Това е от школовката, тъй като и уличните лампи не работят, та вечер сме като с превръзки на очите. Е-е, ама не ме прекъсвайте, имайте търпение!
И снощи, прибирам се от работа, както обикновено с три торби пазарлък, завивам по моята улица и какво да видя - машини. Ама не от ония строителните (щото по нашата улица много се строи, пристроява и надстроява), ами такива, дето асфалтират. Дори сварили да асфалтират половината улица. Стигнали точно до моята къща. Абе направи ми впечатление в магазина, че съседите ми бяха по-усмихнати и разговорливи от обикновено, ама кой да се сети за причината.
Много се изненадах, да знаете, без малко да си изпусна торбите. Така, без предупреждение да започнат да асфалтират, че те можеха инфаркт да ми докарат от вълнение. Изведнъж се сепнах - да не би пък да са сгрешили улицата?! Тя нашата е така малка и почти незабележима, намира се в краен квартал на града, кой от управниците и кога може да е забелязал, че има нужда от поправяне?! Викам си: и да е грешка, вече са започнали, няма да оставят работата наполовина, я. Туй си го помислих на улицата, щото аз доста време размишлявах, невярваща на очите си. После в къщи съвсем се успокоих - спомних си, че наближават местните избори. Той нашият кмет, милият, да е жив и здрав, оправи всички градинки и паркове в града. Три мандата ги оправя, но сега града ни е атрактивен - накъдето се обърнете, градинки и фонтани. Голяма красота е, казвам ви. Ама така си и трябва, защото Бургас не е какъв да е град, а морски портал на обединената Европа. Ама как хубаво звучи, а?! Та думата ми е, че понеже вече няма паркове и градинки за оправяне, нашата скромна уличка е попаднала в полезрението на кмета. Е, кажете ми сега - вие на мое място няма ли да гласувате за такъв оправен кмет?
Сега ви оставям, че трябва да звънна на една приятелка от Костинброд и на нея да разкажа.
12.06.2007 г.
© Мери Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
можИ пък нашийо Откровенски кмет да е подшушнал на ушо...и да е съдействал, така да се каже да развалят рахатлъка на който сте си свикнали...
пишеш много увлекателно, позитивно, забавно! -
Много целувки за блудната дъщеря Фа!!
-
Скъпа ми приятелко Мери...чета и се чудя...да се смея ли, да плача ли...Ама хайде . ще се усмихна, че усмивките са по красиви! Страхотна си!
-
Пиши , Мери , пиши! Да научим още нещо! Целувчица!
-
Мери, ако направят изборите на година или на шест месеца, просто не ми се мисли колко хубаво ще си заживееме. Ако пък са на три месеца след година ще влеземе в Америка, по догодина в Австралия...Не ми се мисли. Следват Луната, Марс и други. Хареса ми!!!Поздравления от мен!!!
-
Поздрав и прегръдка,Мери!
-
Добре дошла, Мери! Много ми хареса разказът, ама си е самата истина. Тя, вашта улица може и да е незабележима,ама пък все пак някой се е сетил за нея. А пък по нашта кратерите са като след падането на Тунгуския метеорит и даже и по избори не се сеща никой за нея. По изборите най-много някой концерт да ни спретнат - я на Бони, я на Тони Стораро, то тва е заради ромите, ама пък ний не се оплакваме, щото тъй де, безплатно култура получаваме. То иначе и за градинки кмета скоро няма да се сети, че не е направил в нашия квартал, ама я да взема да му напомня. Щото ако се сети да раздаде и кебапчета или курбан както раздават и друг път по изборите, сички ша гласуваме за него. Ама айде да ви е честита новата улица, па дано по следващите избори и тротоарите ви оправят, че то пред подлеза до Операта вече почти свършиха с плочките...
-
Благодаря на всички, които са си дали труд да прочетат моето разказче!
Елена, вече почти от месец съм в сайта, но до вчера бях само читател.Позна за Костадинов и Хайк, знам че сме известни. Ще станем още по-известни като построим прословутия небостъргач насред Морската градина, за съжаление. Поздрав! -
Добре дошла в сайта.
-
Иван Костадинов ли ви е кметът? И онази Хайк е от кметството? А четиринайсет етажният блок във вашата градинка ли е? Ако е така, то вие сте световно известни, даже и в Пловдив.
-
Много ми хареса, само нещо ми се губи за тези двайсет и три години...
-
Поздрав най-сърдечен, Мери! Браво, давай все така! Чудесен разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Весел разказ и истински.