ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го диплеше като акордеон под стегнатия колан.
Слабееше старецът. И знаеше защо, но бързо отхвърли тази мисъл и продължи да съзерцава красивия планински хребет.
„И все пак - помисли си той - къде са възрастните в този сложен и динамичен живот? Кой стои зад тях, има ли някъде признателност и опора? Или са ненужни вещи, които няма как да бъдат изхвърлени сред отпадъците”...
Залезът вече се сбогуваше с надвисналите облаци и постепенно тъмнината напомняше за своето господство.
Недалече от посърналия мечтател едно хлапе продължаваше безгрижно да се радва на своето детство. Тичаше сред побелелите храсталаци, без да знае какво се крие зад човешките неволи...
Но и то имаше някакъв бегъл спомен за жената, ...