DokosvaneM
40 results
Да върна младостта назад - не мога.
Кръжим в живот безмилостно суров.
Отново ме прегръщаш босонога -
след думите омайни за любов!
Заспивам с мигове прекрасни. ...
  220 
Спят и тлеят чувствата в забрава.
Сивотата е неканен гост.
Буреносен облак се задава.
В миналото наше търся мост.
Пламъкът в душите ни догаря, ...
  193 
Под надвисналите клони
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея. ...
  279 
Лежим край старата камина.
Животът мой е посивял.
Отдавна младостта отмина -
по път далечен съм вървял...
До мен си свежа, буйна, нежна - ...
  288 
Ненадейно озарена
тръгваш след мечтите ти.
И душата ти пленена
чувствено пред мен шепти.
Тлеят в мрака младините. ...
  916 
Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...
  481 
Тъмни облаци се свличат,
сред мечтите ни кръжат.
Гръмогласно те отричат
любовта на този свят.
Към безумна надпревара ...
  313 
Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам. ...
  273 
Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш, ...
  652 
Думи тръпнат натежали.
Без мечти ли ще вървим?!
Тъжна гордост ти разпали
и във времето грешим.
Миг прощален се прокрадва. ...
  238 
Стене намръщен животът -
дебне коварно хаплив.
В него се блъскам и потя.
Искам да бъда щастлив...
Толкова истини има, ...
  402 
НАРОД
Зъби стискаме до болка,
но с надеждата вървим.
На света ли сме отломка,
та юнашки да мълчим?! ...
  256 
Облак бял отвън наднича,
в клоните забива нос.
Голотата го привлича -
а на нея аз съм гост.
В плен на тялото ефирно ...
  292 
Тук мечтахме в здрача...
Тръпна уморен!
Сам по пътя крача,
тъй е ден след ден.
Вечер мразовита ...
  922 
БЪЛГАРИ
Дете си наивно -
със свои мечти.
Управа противна
пред теб се свени... ...
  390 
НАДЕЖДА
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели. ...
  242 
СТРАСТ
Ти жена си упоена
с жажда някаква за власт.
И със страст си надарена –
покоряваш с огнен глас. ...
  336 
Рано сутринта, когато всички сладко спят, отварям очи и с умиление се взирам в отлетялото минало. Там многобройните вълнуващи моменти се щуркат около осиротелите спомени. Съчувствено им протягам ръце, а те въодушевени изплуват от водите на загадъчната безкрайност. Странно усещане. Напират случки – о ...
  328 
Нощ. И толкова е тихо.
Лунен лъч пред мен изгря.
Облаците с бяг се скриха –
по вълшебен път вървя.
Тръпне звездната постеля. ...
  393 
Толкова си млада, фина.
И дълбаеш с нежен глас.
Зад усмивката невинна
криеш ти копнеж и страст.
Дълго търсих, чаках, питах. ...
  795 
Тръгваш ти след грижите си земни.
И далеч ще бъдеш много дни.
Само с думи непотребни
пламъка ще храниш, може би.
Чувства хладни трайно се разхождат – ...
  546 
Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух ...
  804 
Посоката? Твоят живот е лодката, в която гребеш.
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели ...
  345 
С мечтата си летях безбрежна
и търсих своята жена.
Избрах я до полуда нежна -
в душата ми е светлина...
За моя радост и заблуда ...
  419 
Остаряваме в тихия пристан.
Отминават си дните. Вървят...
Да догонвам мечтите, не искам.
Без любовния пламък да спя!
Разпознавам наблизо уюта ...
  593 
...
Както и да се разминаваме, навярно ще бъдем много по-добри, ако осъзнаем, че всички пътуваме в една посока!
  639 
Март! Усещане за пролет.
Нощ. Луна, звезди... Жена!
Път, мечти, любов и полет.
Жажда, миг и топлина...
Зима, студ и болка стара. ...
  845 
Усмихни ми се, момиче!
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...
  728 
Тръпнат чувствата стаени
след изгубена любов.
Скитат в мрака огорчени -
без подслон и залив нов.
Гръм раздира небосвода, ...
  565 
ТАЙНСТВО
В тихата есенна вечер
мисли роят се без чет…
Тъй си животът изтече,
сякаш назаем е взет. ...
  510 
ЛЮБОВ
И тази нощ, прозрачно бяла,
учудена над нас снове.
Навярно тебе е видяла -
вълшебница си на криле... ...
  502 
По улиците запустели
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...
  469 
ЗАВРЪЩАНЕ ОТ МИНАЛОТО
Родопите нима са гневни -
посрещат ме с мъгла и дъжд.
Но следвам звуците напевни
и слънцето догонвам изведнъж. ...
  529 
В НОЩТА НЕКАНЕН
Стоя пред прага ти неканен -
за обич вярна закъснял!
Ръми дъждът над скитник странен -
за теб живота пропилял… ...
  939 
ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
  627 
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...
  1523 
ПРОЗРАЧНА НОЩ
Нощта разстила се прозрачна.
Към мен смутено идваш ти.
Мълчим пред истината мрачна -
в лицата уморени тя кънти. ...
  601 
НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...
  740 
ТАЙНСТВО
Лъчите преследват те лунни -
в очакване тръпне градът.
И в мене напират забравени думи -
извайвам за двама любовния кът. ...
  934 
ДОКОСВАНЕ
Душата ми отдавна е във рани,
дори след глътка радост пак боли.
Нощта случайно с теб събра ни –
мечтите плахо ти ми сподели... ...
  1139 
Random works
: ??:??