Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, макар че кризата съсипваше бизнеса му - фризьорските салони, които снабдяваше с консумативи, нямаха много работа. Сякаш жените не искаха да са красиви вече. Работеше като детска учителка. Беше свикнала да е сама през уикендите - интернетът, единствената ù утеха и радост, я обсебваше напълно - там намираше приятели, забавление, любов и страст, всичко, от което се нуждаеше. Днес с туптящо сърце очакваше едно събитие, което я зареждаше с красиво очакване - да звънне любимият и да каже кога пристига в града. Запознаха се в мрежата преди година, виждаха се почти всяка седмица. Беше мил и толкова чаровен. Щяха да празнуват рождения ù ден днес заедно в хотелската стая, там, където често намираха утеха ...