Подаръкът
Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, макар че кризата съсипваше бизнеса му - фризьорските салони, които снабдяваше с консумативи, нямаха много работа. Сякаш жените не искаха да са красиви вече. Работеше като детска учителка. Беше свикнала да е сама през уикендите - интернетът, единствената ù утеха и радост, я обсебваше напълно - там намираше приятели, забавление, любов и страст, всичко, от което се нуждаеше. Днес с туптящо сърце очакваше едно събитие, което я зареждаше с красиво очакване - да звънне любимият и да каже кога пристига в града. Запознаха се в мрежата преди година, виждаха се почти всяка седмица. Беше мил и толкова чаровен. Щяха да празнуват рождения ù ден днес заедно в хотелската стая, там, където често намираха утеха от ежедневието и се радваха на красивата си любов... Той също бе семеен и пътуваше до провинцията често, за да зарежда магазините си. Към четири часа джиесемът ù почти подскочи...
- Честит рожден ден! Как си, мила? Вече съм тръгнал към теб.
- Много се радвам, мислех, че нещо се е случило и може да не дойдеш.
- Идвам, и ти нося подарък.
- Не беше нужно, знаеш, че искам само теб! Колко си мил, щастлива съм от мига, в който те срещнах.
- И аз съм щастлив, мила, и те обичам много.
- И аз те обичам, отивам да се приготвя, знаеш, че ми трябва поне час, а и малките са още тук.
- Знам, представям си как го правиш... Приятно ми е да мисля за теб.
Към шест след обяд тя бе почти готова. Изпрати децата до автобуса – щяха да прекарат уикенда при баба и дядо, на село, както винаги. Прегърна ги и обеща да направи огромна торта и да празнуват с татко, като се върне. Прибра се и застана пред огледалото. Сложи си лек грим след душа. Съблече хавлията... Погледна стегнатото си тяло, малките красиви гърди, разпукания като цвят вълшебен ханш. Знаеше, че е хубава и това ù даваше спокойствието на желана жена. Облече лъскаво розово бельо - изглеждаше ослепително върху бялата ù кожа. Прикри две бръчици в края на очите с малко фон дьо тен, въздъхвайки... Телефонът ù звънна отново...
- Чакам те долу... Искам да те прегърна, рожденичке! - засмя се сладко той.
- Слизам, готова съм.
Хотелската стая ги очакваше. Златисти завеси, кожени кресла, малка масичка и баня с плочки на делфинчета. Тя седна на леглото и се усмихна - как очакваше този миг, когато вече са сами, далеч от пронизващите хорски погледи. Спуснаха завесите... Тя се сгуши до него, той извади бутилка вино и запали няколко ароматни свещи. Целуна я нежно. Докосна вълните в косите ù. Започна да разкопчава блузата ù, а тя сама съблече дънките си. Телата им се долепиха, усетиха се, сякаш си говореха на някакъв странен език. Тя сякаш видя как времето забавя своя ход, за да спре някъде там, в едно очаквано безвремие... И тогава той каза:
- А сега искам да ти направя един подарък, скъпа, поръчал съм го с румсервиз.
- Нямаше нужда... Много си мил и умирам от нетърпение! - задъхано отвърна тя.
Той вдигна телефона си и след две минути отвън някой почука... Отвори , бяха двама мъже, високи и мускулести. Още на вратата той им сложи някакви маски с метални капачки на очите, заключи ги зад главата с малко катинарче. Така те не можеха да виждат нищо...
- Какви са тези, мило? Боже, гола съм!
- Те не те виждат, нито знаят коя си. Те са твоят подарък...
- Ти си луд, как можа да го направиш - мислех, че ме обичаш.
Удари му шамар... Започна да го налага по гърдите с малките си юмручета... Разплака се. Мъжете започнаха да се събличат, а той целуваше сълзите ù и шепнеше:
- Просто се наслаждавай на тези симпатяги, а аз ще погледам - нека ти доставя това удоволствие, все пак си рожденичка и много искам да те зарадвам.
Прегърна я и после стана от леглото. Ноздрите ù сякаш започнаха да се разширяват от гледката на голите и снажни мъжки тела. Усещаше енергията им - бяха истински красавци... Приближиха се и приседнаха до нея, долови аромат на хубав парфюм с мек тютюнев привкус. Огледа ги бавно от глава до пети. Усети, че в нея се събужда някаква странна тръпка. Отпи от виното. Надигна отново чашата, сякаш да скрие очите си. Срамът ù се давеше във виното с всеки изминал миг: „та те наистина не я виждаха, бяха само тела, просто мускули, които трептяха в очакване за един непознат танц...”
- Момчета, бъдете мили с нея, тя е невероятна. Тя е моето съкровище.
- Разбира се - с басов глас отвърна къдрокосият.
Една ръка я докосна, после друга - не можеше да мисли. Искаше да се съпротивлява, да им каже, че не трябва да правят това с нея. Усещаше тези непознати пръсти по кожата си. Не разбираше точно какво се случва, но го долавяше с всяка фибра. Откриваха извивките ù, чертаеха формите ù с устни. Разгадаваха женската ù същност...
Той стоеше на креслото и гледаше. Трите тела бяха като едно - сплетени и топли, играещи в жълтите усмивки на сенките. Енергията струеше като някаква магия из въздуха. Тя простена... Погледна го някак виновно и притвори очи. Сега в стаята само той виждаше какво се случва. Звуците се блъскаха в желанията и откриваха светове от страст и чувственост, а другото бе един див копнеж за цялост.
Не можа да издържи дълго... Излезе от стаята и се мушна в близкия бар. Поръча си водка. Запали цигара, после още една - опита се да не мисли за нея. Стягаше го нещо отвътре - сякаш му мъжкото му его се беше заклещило в гърлото: „Тя е с други сега...” Спомни си погледа ù, преди да излезе от стаята. Беше решил да не се включва, искаше всяко едно докосване да е непознато за нея, за да е наистина уникален подаръкът. Изпи няколко питиета и привечер заспа на барплота - сервитьорката се опита да флиртува с него, но разбра, че няма смисъл, мислите му бяха другаде. Към полунощ се събуди и реши да се качи до стаята... Влезе тихо и погледна към леглото - трите тела не спираха да се движат, сякаш бяха създадени за това, сякаш бяха трите стрелки на часовник, отмерващ отлитащите мигове безвремие.
- Хайде, време е да си тръгвате - с ревнив глас рече той...
Беше трудно да се разделят; прегърнаха се, целунаха се мило. Накрая мъжете станаха и почти пипнешком се облякоха. Той отвори вратата и ги изведе в коридора, махна им ипровизираните маски. Хвърли им няколко банкноти...
- Благодаря ви - рече почти без глас.
- Дори името си не каза, явно много държи на теб - отвърна по-високият. Ти си щастливец, а дамата е наистина невероятна.
Върна се в стаята. Тя лежеше на леглото, разнежена и поруменяла като прекрасен цвят...
- Как можа да го направиш? Как можа? - нямаше сили да каже нещо повече.
- Да не си сънувала някой еротичен сън? - усмихна се закачливо той.
- Боже, колко те обичам - рече тя и го прегърна...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жестоко
-
Боже господи... върховен спам... Без даже и елементарен опит да се вникне в смисъла. Толкова ли е трудно да приемете , че хора много, а идеали още повече. Всеки луд с номера си бе! В нормалните развити държави по света това не е странно, напротив даже е нормално. Всеки си има своите виждания. Случайно "Суингърс" партитата да са извратенящина или да са антиморални? НЕ! на хората им харесва и го правят, ако на вас ви харесва стойте и в метален ковчег на двата края на света, но както казах, а и вече се повтарям хора, и хора. Любовта не е понятия което се вкарва в дефиниция. Тя се променя и за всеки е различна, нещо като аксиома - знаем, че я има, чувстваме я , ама я ходете я докажете? За бога има хора които се обичат, не заради друго, а защото си уринират в устите... Нормално ли е ? За тях да , за мен не, за вас сигурно е отвратно, но това си е тяхно решение. Поздрав за историята - от мен 5!
-
На мен пък ми хареса! И няма да изпадам в излишни коментари и критически разсъждения.
Позравче за първия ти опит в прозата,Огънче! -
Уважаеми г-н Костов, нещата избиха доста на морализъм...И да ви питам аз тогава, Вие бихте ли приели подобен подарък от приятелката си при подобна ситуация. Две красавици влизат и Ви приближават ( може и да не са им скрити очите). Убеден съм, че бихте приели, особено ако това е и желание на момичето до Вас. Интересно ми е ако откажете, какви ще са Ви доводите. Възниква веднага един въпрос - защо една жена би отказала, а един мъж - не. Отговорът е много прост - предразсъдъците насаждани с хилядолетия - ако приеме тя е лека жена, как така ще си позволи удоволствие с чужди мъже - вината, срамът и т.н.Мотивацията на мъжа в случая е да й поднесе едно различно удоволствие, нещо, което вероятно е било скрито във фантазиите й. А да ми говорите за изнасилване, показва, че не уважавате творческата ми интерпретация - може предварително да са си говорили двамата за това... Хората са различни, когато са близки споделят желания, обменят фантазии дори понякога...Ако искате вие напишете вариант в който дамата ги изгонва с шамари и тримата, възможно е разбира се
Благодаря и за двойката, очаквам и други, Мисля, че не сте разбрали същността - не сте усетили драмата и тръпката и при лирическата и при нейния любим...Всеки има право на мнение.
Хубав ден ви желая! -
Уау, сериозно?
И той ей така, без да я предупреди и без да я пита, наема двама души едва ли не да я изнасилят?
И тя накрая не се чувства (буквално) пре*бана, ами супер щастлива и благодарна?
Според мен целта е ясна - искаш да ни покажеш как в името на любовта трябва да се правят жертви или нещо такова и ние виждаме жертвата на любовника в това, че той оставя жената, която "обича" да е с други мъже. Обаче, в цялото това нещо не виждаме никаква мотивация за този човек да постъпи така. Завръщането му и изгонването на скъпите дилдота е по-разбираемо и логично, но е глупаво на фона на това, че той по своя инициатива ги е довел. -
Елица, кое няма общо с любовта...Какво е за теб любовта - бъди мой за да съм твоя...Да това е форма на любов, но чистата любов е даване без искане насреща. Ще ти дам примери - Бог обича хората, умрял е на кръста заради греховете им, или искаш да ми кажеш, че е умрял за да го обичаме !!! Друг пример - майката обича децата и би умряла за тях, или искаш да ми кажеш, че за нея е важно дали те я обичат... Елементарен е този подход - обичта е в това да раздаваме себе си, но е трудно - онези двамата нямат връзка в случая, но любов е и да дариш някому удоволствие, дори да те в боли и да се разкъсваш отвътре...Любовта не е танто за кукуригу, а едно истинско раздаване за любимия, мога да споря с теб до края на света...и може би ще се разпадна в невярата ти, но ще знам, че съм прав...Благодаря ти за позицията и да знаеш, че я уважавам!
Силвия, благодаря ти! Румсервизът е силата да се забравим, смелостта да повярваме в света на човека до нас - ние не притежаваме мислите му, чувствата му, фантазиите му - само така си мислим...
Хубава вечер ви желая! -
Потребност за бягство от рутината на делника в споделена обич и страст... и Его - да, но не бих намесила Любовта точно в този сюжет.
Излишно е да съдим или оправдаваме, всичко опира до моралните ценности. Интересно ми беше, Мишо!
Сама съм си виновна, че развалих изненадата от подаръка, още със споменаването на "румсервиз" ми светна лампата какъв ще е 
Поздрав, Мишо! -
Това няма нищо общо с любовта.
И ако някой от четиримата описани тук може да го понесе, дори само в мисълта си,за мен той е изродено човешко същество...
Как ти дойде вдъхновение да го опишеш,Михаил-Огнян?! -
Благодаря ти, Яна! Потърсих тук границите на любовта и егото, а те са твърде зависими едни от други. Дано се е получила провокацията
-
Това произведение мога да коментирам само с едно нямо: "О... Уау..." Защото каквото и да кажа, ще бъде твърде повърхностно и надали би обхванало смислите на всичко онова, което искаш да ни предадеш...
За сметка на това обаче те поздравявам, много е провокативно, много... особено произведение, със силен емоционален заряд. Разкри ни още едно от лицата на поета -
От дъжд на вятър я вижда, но е заслужила сигурно...Съпругата може би не би се съгласила или шамарите щяха да са много повече Иначе приемам мнението ти, Севделин!
И щом няма сделка някой друг ще гушне мацката...Най-вероятно Румен Луканов -
Илко, Благодаря ти, приятелю! Личността човешка е сложно нещо...
Ина, причината за несъгласието е една - страх...няма друга, страх да не го загубиш. Ами ако му се иска на човека да кривне от правата пътека за една нощ... То иначе животът става сериал с безкрайни епизоди ... Иначе за тройката - страх ме е от твоя любим, може да ни пуцне с Чоно Макар че, на бартер сигурно би се замислил... ( Приемете го в рамките на шегата)
-
Ако игнорираш себе си всичко е възможно...В нашия случай трябва да допуснеш, че може да загубиш човека до теб, макар че обикновено точно от обратното го губим - от ревност. Същото е със смъртта, ако я приемеш - не те е страх от нея.
Иначе си е предизвикатество отвсякъде да дадеш на " милото" пълна телесна свобода за една вечер. Напиваш се и докато изтрезнееш - пак е твой(я) То иначе и без това си я взима някога
И да добавя: не е ли по-страшна емоционалната изневяра, с чувства и какво ли не още... -
Зависи, Ина... Мъжкото его е "разпръскващо", женското е "привличащо" - за жена не съм сигурен дали би могла да го направи ( без да участва), но за мъж съм убеден, че е възможно... Аз бих го направил, ако знам, че повече няма да се видят и да имат връзка помежду си... Любовта е да даваш, а искането за вечна вярност е непреодолим егоизъм, знаеш го...Какво толкова, секс от който да й спре дъха, а после - всичко по-старому - та коя ( кой) не би искал това...Проблемът е в чувството на вина, в това какво би казал този или онзи, ако разбере, в страха от ревността...Но не е лесно, иначе не бих се захванал да мъдря въпроса.
-
Чо, Весе - благодаря, че наминахте и се потопихте в първия ми прозаичен опит...
Ина, мисля, че не си разбрала какво съм искал да кажа, не си усетила драмата...Трудно е да подариш на любимия такова нещо, почти невъзможно...
Но ако го направиш, значи си преодолял собственическото си отношение към " любовта" Няма да влизам в повече подробности. Благодаря за коментара и искреното мнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
