Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, преди големия завой на асфалтовия път за града, се гушеше между оголелите овощни дървета къщата на дядо Маври и баба Злата. Дневната беше огряна от лампите на вече античен абажур. Завесите на прозореца не бяха пуснати, къщата беше далеч от пътя. Виждаше се как Маври, седнал на масата в центъра на стаята, драскаше нещо върху лист хартия. На масата имаше още бутилка ракия и две малки чаши, едната пълна, на баба Злата, а другата отпита, на дядо Маври. Баба Злата приготвяше
вечерята в малкия бокс. Маври по странен начин вдигаше глава и гледаше в рамката на тъмния прозорец, сякаш очакваше да види нещо там. Телевизорът вляво от него си бърбореше, но никой от двамата не го чуваше. Всеки беше зает с нещ ...