Оцелях. И тази буря преодолях. Небесата се отвориха над мен и с вик последен, при себе си ме призова - ''Ела!'' Понечих да тръгна, но нещо ме спря, една ръка. Някой нещо промълви, Боже сякаш бе ти. Небето си ''разтворил'' за мен, но не искам още при теб, та ти си във мен. Аз още няма да дойда, Боже, но мечтите си мога да ти оставя, залог, че ще се върна аз. "Погреби ги" там при теб, и Боже, пази ги ти. От горе "нека ме гледат", като долу не "стояха" до мен. Не, Боже, не съм ги аз оставила, те ме забравиха. Отново ти казвам, вземи ти тоз мой залог, "погреби го в небесата и нека там ме чака."
Вдъхновено от заглавието на едноименната книга "Погребани в небесата" на Питър Зукерман и Аманда Падоан