Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна – само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. Знаеше, но искаше тайничко да му изрича името. Името на любимия й, който бе отнел душата й, любимия й, който я остави да ридае в нощта и си замина без да каже дори дума. Все още не можеше да разгадае що за човек бе той. Не го кореше, не го и осъждаше, любовта й към него бе толкова безгранична. Не искаше да го кори за действията и постъпките му – това си беше нейният любим – човекът, който бе преобърнал живота й на 180 градуса, човекът, който разговаряше с нея с часове и я търсеше и намираше по много начини. Човекът, който й бе дал криле да лети, но после й ги бе откъснал яростно и безмилостно. Сега той просто бе изчезнал и я бе изоставил за пореден път. Пак се беше върнал при любовницата си, ...