Гаден ден… Същият като вчера… Ако можеше – и по-гаден щеше да е, ама май стрелката на гадорията е опряла отвъд червената точка…
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под душа, върна се… Кафето го нямаше, жена му, за съжаление, беше до масата и вече обръщаше чашката, за да си гледа.
Нищо не й каза – просто в момента не се сещаше за някоя по-прилична реплика, а нямаше смисъл да си хаби джепането от заранта. Има време, ще се прибере вечерта, ще намери повод – а тя беше добра жена, винаги му приготвяще такъв, щеше да се развихри по цялата й рода. И още мърдащата, и вече успокоената…
Гаден свят!
Да можеше… Просто да можеше да поживее поне малко така, както му се ще. Човешки – по най-елементарните разбирания. Пари, жени, коли, къща, свобода да прави каквото си ще…
Ама пари не се виждаха отнийде, така че за останалото нямаше смисъл да фантазира…
Господ не помага на ...