Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – Имаме отзад още малко. От първата плоча. Там вече подпори не трябват. Бетонът стегна.
Скрити до ламаринените заграждения на строежа, момче и момиче се целуваха. Беше девет сутринта и наоколо гъмжеше от коли и хора. Двамата влюбени не обръщаха внимание на нищо.
От пощенския клон излезе възрастна жена с голяма широкопола шапка и пазарска чанта в ръка. Беше ден за пенсии. Огледа се, слезе бавно по стълбите, като се държеше здраво за перилата, и се запъти към метростанцията.
Внезапно пред нея изскочи като сянка на птица младеж с качулка на главата, блъсна я, взе чантата и побягна. Жената падна и се разкрещя:
– Помощ! Чантата ми! Крадец!
Оня с качулката я чу, обърна се рязко, тя видя кривогледите ...