ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни за пенсионери. Ако не беше в това състояние, щеше да я придружи. И той обичаше да ходи до пазара. Хем хора виждаше, хем стоката добра и е по джоба. Уф, с тоя джоб. Как стигна дотук? Някои негови колеги, и по-стари от него, по-добре се оправяха в живота. И те учители, но сигурно са заделяли пари за след пенсия. Може и да са имали някакви допълнителни доходи, кой знае. А той голтак си беше на младини, и сега такъв остана.
„Май ми липсваше смелост – каза си. – Смелостта да вземаш важни решения със съзнанието, че може да са грешни, но нали в риска е печалбата.” Е, играеше тото относително редовно. Но не можа да спечели нищо. Много се караше на големия син, като го хвана веднъж, че играе хазарт. ...