Sep 8, 2017, 10:07 PM

ПОЛЕТ 

  Prose » Fantasy and fiction
828 0 0
2 мин reading

ПОЛЕТ

Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?

Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.

Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.

Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи.

Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво се е случило. Малко неудобна ситуация се получи, тя да не каже нещо последна.

Тя -И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоим на едно място, така можем да паднем!

Полетът беше успешен. Бяха достигнали облаците. Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо, но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят!

Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване. И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше, има опасност да се счупи и другото крило.

Не и каза. Очакваше тя да се сети. Но нейната мисъл за все по-нагоре, не се освобождаваше, да мисли за някакъв проблем.

Изведнъж той усети силен трус. Докато разбере какво става, видя тя да лети пред него. Хванала се за чуждо крило.

Той - Почакай, с кого отлиташ, нали с мен летеше?

Тя - Не мога с теб, твоите крила са счупени!

Той -Но нали заради теб...

Падайки не можа да се доизкаже, че заради нея няма крила. Но и без това тя отлетя и нямаше да го чуе. Тя се рееше в небесата, а той лежеше на земята. Говореше несвързано за облаците, за пòлета. В мираж видя жена надвесила се над него. Тя не разбираше какво говори той.

В следващият миг той се осъзна и като видя, че наистина това е жена, забърза да каже -

 

Аз не мога да летя,

нямам вече крила“!

Жената го хвана за ръката

и го повдигна от земята.

 

Той си стъпа на краката.

Не се плаши.

Аз искам с теб да вървя,

а не на високо да летя“!

 

Звучи невероятно.

За мъжете - е приятно.

След тази еманципация,

стана голяма объркация.

Кой, кого издържа

или морално поддържа,

Вече не се знае,

да го получи, всеки мечтае!

© Мариана Лазарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??