ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи.
Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво се е случило. Малко неудобна ситуация се получи, тя да не каже нещо последна.
Тя -И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоим на едно място, така можем да паднем!
Полетът беше успешен. Бяха достигнали облаците. Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо, но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят!
Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване. И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше, има опасност да се счупи и другото крило.
Не и каза. Очакваше тя да се сети. Но нейната мисъл за все по-нагоре, не се освобождаваше, да мисли за някакъв проблем.
Изведнъж той усети силен трус. Докато разбере какво става, видя тя да лети пред него. Хванала се за чуждо крило.
Той - Почакай, с кого отлиташ, нали с мен летеше?
Тя - Не мога с теб, твоите крила са счупени!
Той -Но нали заради теб...
Падайки не можа да се доизкаже, че заради нея няма крила. Но и без това тя отлетя и нямаше да го чуе. Тя се рееше в небесата, а той лежеше на земята. Говореше несвързано за облаците, за пòлета. В мираж видя жена надвесила се над него. Тя не разбираше какво говори той.
В следващият миг той се осъзна и като видя, че наистина това е жена, забърза да каже -
„Аз не мога да летя,
нямам вече крила“!
Жената го хвана за ръката
и го повдигна от земята.
Той си стъпа на краката.
„Не се плаши.
Аз искам с теб да вървя,
а не на високо да летя“!
Звучи невероятно.
За мъжете - е приятно.
След тази еманципация,
стана голяма объркация.
Кой, кого издържа
или морално поддържа,
Вече не се знае,
да го получи, всеки мечтае!
© Мариана Лазарова Всички права запазени