Фантазията е моят брод към истината.
Дал Месатл Зредал
Пътят бе прашен и нямаше край. Белият форд от студентските години ме водеше към Балкана, който след двучасово шофиране вече трябваше да замени плоския хоризонт. Не помня от колко седмици нямаше макар и лек повей, в края на ноември есента не отстъпваше и на педя. Чувствах тягост, потях се зле и усещах дразнеща болка, сякаш две рапири се бяха забили в раменете и раздираха гърба ми.
Бях гладен, гърлото ми беше по-сухо от врящ черноморски плаж, а мислите ми ту идваха да обсъдят нещо отегчително с мен, ту си отиваха, само за да се завъртят зад тила ми и да се завърнат отново. Понякога ми се струва, че те са моят доктор Франкенщайн, а аз съм тяхното чудовище, което те бавно, но изкусно създаваха. Въпреки че от шест месеца докторът бях аз. Стар учебник за хуморалната регулативна система заедно с едно томче на френски от психоанализата на Лакан лежаха отзад до малкото багаж, който взех със себе си. Дипломата ми красеше седалката до мен, но ...