30 мин за четене
Фантазията е моят брод към истината.
Дал Месатл Зредал
Пътят бе прашен и нямаше край. Белият форд от студентските години ме водеше към Балкана, който след двучасово шофиране вече трябваше да замени плоския хоризонт. Не помня от колко седмици нямаше макар и лек повей, в края на ноември есента не отстъпваше и на педя. Чувствах тягост, потях се зле и усещах дразнеща болка, сякаш две рапири се бяха забили в раменете и раздираха гърба ми.
Бях гладен, гърлото ми беше по-сухо от врящ черноморски плаж, а мислите ми ту идваха да обсъдят нещо отегчително с мен, ту си отиваха, само за да се завъртят зад тила ми и да се завърнат отново. Понякога ми се струва, че те са моят доктор Франкенщайн, а аз съм тяхното чудовище, което те бавно, но изкусно създаваха. Въпреки че от шест месеца докторът бях аз. Стар учебник за хуморалната регулативна система заедно с едно томче на френски от психоанализата на Лакан лежаха отзад до малкото багаж, който взех със себе си. Дипломата ми красеше седалката до мен, но ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация