Когато охранникът влезе, Джони усети – край. Това, разбира се, знаеха и останалите в спалното, затова всеки си намери занимание – едни отвориха разрешените излишни сандъчета, други разгърнаха учебниците, макар че не бяха в занималнята, трети просто загледаха индиферентно в някаква, видима само от тях, точка върху идеално бялата стена.
Джони не изчака официалната покана. Знаеше – трябва да се яви при завеждащия учебната част. А там… В най-добрия случай – изпращане в щурмовите части, водещи вече петгодишна война срещу терористите в Сахара…
Хлопна разрешеното излишно куфарче, като успя за последно да погледне двете електронни игри, тенис ракетата, боксовите ръкавици. Все неща, които бяха излишни според устава, но разрешени все още за юнкерите…
Пред вратата го очакваха още двама щурмоваци. Излишна деликатност, след като всички знаеха за какво го викат и как се отива по тоя път.
Двамата отвън заеха небрежно позиции отстрани, подхващайки го приятелски под ръка, третият мина отзад. Компания о ...