13 мин reading
Един обикновен ден преди 20 години:
---------------------------------------------------
- Иди отвори вратата на хладилника, че баща ти се е натоварил като магаре, казва майка ми.
Аз я гледам, и много точно знам, че има предвид не хладилника, а асансьора. Лапсус лингви. Тичам до асансьора да помогна на татко.
- А, и да не забравиш като извеждаш кучето да изхвърлиш телефона.
Сега пък има предвид боклука, ама нали до преди малко говореше с леля ми по телефона.
- Преди да излезеш, иди ми донеси от спалнята онова. Ей там е.
Има предвид напръстника, който е в първото чекмедже на ниското шкафче.
Напоследък изобщо не си правя труда да я поправям. Разбираме се и така. Често дори не е нужно да ми дава никакви упътвания. Само казва „Наде”, и аз вече знам какво ще поиска. Защото ако взема да споря и да я поправям, тя без друго няма да си признае, че бърка. Не си дава сметка. Мозъкът й е задръстен от грижи. С мен това няма да се случи, обещавам си.
Виж, татко повече ме притеснява. Наскоро гледахме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up