2 min reading
I глава
Понеделник.
Часът беше 3 и 15 следобяд.
Момичето беше изпълнено с объркани чувства. Тя искаше да го види и да са заедно, но незнайно защо нещо и тежеше. Пристъпи уверено и натисна звънеца на входната врата. Нямаше никаква реакция. Тънките и пръстчета събраха смелост и натиснаха бутона отново. Пак се чу онзи противен звук напомнящ на птиче, което изчуруликва в гората, само че вместо да е весело, то беше по-скоро изкуствено и пискливо. Момичето почака, вече започна да губи търпение. Скоро разбра, че няма кой да и отвори. Отчаянието я погълна. И тя самата не знаеше защо, но просто като че ли попадна в черна дупка. Точно сега имаше нужда от него, но него го нямаше. Всичко стана толкова бързо, самата тя не усети, не усети нищо, седна и се разплака. Сърцето и щеше да се пръсна от мъка. ”Аз не съм такава”, казваше си тя, колкото и да й беше трудно да чуе собствените си мисли, ”Това не е възможно да ми се случва. Не! Не!” разплакана, тя измрънка тихичко нещо, което повече приличаше на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up