I глава
Понеделник.
Часът беше 3 и 15 следобяд.
Момичето беше изпълнено с объркани чувства. Тя искаше да го види и да са заедно, но незнайно защо нещо и тежеше. Пристъпи уверено и натисна звънеца на входната врата. Нямаше никаква реакция. Тънките и пръстчета събраха смелост и натиснаха бутона отново. Пак се чу онзи противен звук напомнящ на птиче, което изчуруликва в гората, само че вместо да е весело, то беше по-скоро изкуствено и пискливо. Момичето почака, вече започна да губи търпение. Скоро разбра, че няма кой да и отвори. Отчаянието я погълна. И тя самата не знаеше защо, но просто като че ли попадна в черна дупка. Точно сега имаше нужда от него, но него го нямаше. Всичко стана толкова бързо, самата тя не усети, не усети нищо, седна и се разплака. Сърцето и щеше да се пръсна от мъка. ”Аз не съм такава”, казваше си тя, колкото и да й беше трудно да чуе собствените си мисли, ”Това не е възможно да ми се случва. Не! Не!” разплакана, тя измрънка тихичко нещо, което повече приличаше на ...