Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.

Разказ на Никола.

         Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ù се дадоха такива надежди за завръщане на сцената?

Просто няма да имам сили да я погледна в очите! Не мога, няма как да скрия истината… Пък и тези очи!!! Знам, че те виждат всичко!

Де да можех поне да помогна с нещо, а то… Какво ли може един беден рисувач от улицата? Защо ли се стремях да давам напразни надежди? Трябваше просто да бъда много по-смирен в желанията си… Така пише и в Светите Книги! А… сега да те видя, Никола, как ще се явиш пред възлюбената си!

Сега, когато узнах, че тя - прекрасната балерина, едва ли ще може да ходи, а камо ли да танцува на сцена, се чувствам отвратително. И честно казано, не намирам никакво оправдание за себе си. Все едно, че съм обещал захарен сладкиш на дете, а няма как да му го дам… Ето така!

Днес, когато дойдоха за нея в клиниката, просто се скрих в парка - като престъпник… Да! Минаха покрай мен двата файтона и само успях да мерна Демиен… Не посмях да се покажа!

После тръгнах като замаян, без да знам накъде. И сега още ми звучат като тревожни камбани думите на Мария… ”Едва ли Демиен ще може да ходи сама…” И дори: ”Никога”…

Никога! Колко пъти съм изричал тази дума, без дори да се замислям?! А сега… Колко зловещо звучи!!! Като черна прокоба над съдбата ми на беден драскач по платната… Не! Не ме разбирайте погрешно! Приемам всичко така, защото страшно много искам Демиен да се завърне в Гранд Опера. И също  така бих желал да бъда до нея при всички обстоятелства. При всички! Но сега, не знам защо си мисля, че тя ще ме отхвърли от живота си… И се боя от това!

Умислен в тая бъркотия в главата, вървях…

-Добър вечер, уважаеми Никола!

Обръщам се… Кога се е смрачило? И се намирам на същата уличка и магазинче, дето го търсих едва ли не цели дни! Заради любезния глас на продавача влизам вътре отново, без изобщо да се замисля как се случват появяванията му - ей така, изведнъж…

–Сега Ви трябват тетрадка и молив, млади момко… За да записвате Видяното!

Гласът е толкова мек – нисък тембър, който се запомня почти като мелодия. И внушава! Внушава някакво спокойствие в тревожната ми душа. Дори не запитах какво да записвам… Знаех!

-Сънищата, драги ми Никола, са много полезни за влюбените хора – продължи продавачът. - Те, би следвало да подчертая, биха могли да покажат какво следва по Пътя и също така Начина… Полезно нещо са Сънищата!

Разбрах по интонацията: Полезни… Пътят… Начинът!

Какво сега? Да записвам сънища?!

Мислех си да попитам нещо за болестта на Демиен, някакъв древен цяр, но… Пак се отзовах изведнъж навън и ми остана само тая мисъл - да помня и записвам!

Сега, освен старинния часовник, си имам тетрадка и молив от едно магазинче, което се появява, когато ми е необходимо, както изглежда… И на Демиен - също!

Виждам  в очите Ви сянка на недоверие… Всъщност и аз самият не съм много сигурен, но Ви благодаря, че ме изслушахте.

Вече съм малко по-спокоен…

Б.Калинов

22.01.2011г

Пловдив.