3 мин за четене
Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ù се дадоха такива надежди за завръщане на сцената?
Просто няма да имам сили да я погледна в очите! Не мога, няма как да скрия истината… Пък и тези очи!!! Знам, че те виждат всичко!
Де да можех поне да помогна с нещо, а то… Какво ли може един беден рисувач от улицата? Защо ли се стремях да давам напразни надежди? Трябваше просто да бъда много по-смирен в желанията си… Така пише и в Светите Книги! А… сега да те видя, Никола, как ще се явиш пред възлюбената си!
Сега, когато узнах, че тя - прекрасната балерина, едва ли ще може да ходи, а камо ли да танцува на сцена, се чувствам отвратително. И честно казано, не намирам никакво оправдание за себе си. Все едно, че съм обещал захарен сладкиш на д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация