Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух се запътиха натам, привлечени от миризмата на прясно окосена трева.
- Хайде, идвай да ядем, че се съмна, докато те чакам.
Двамата седнаха на малката маса близо до прозореца и започнаха да ядат. Вечерята, както винаги, беше скромна, но стигаше и засищаше стомасите им.
- Утре бай Михаил, селският лекар, дето живее в края на нашата улица, ще ходи до града. Ти сам не си ходил, затова ще идеш с него. Аз не мога да отида – знаеш колко много работа имаме.
Очите на момчето грейнаха. Най-сетне щеше да пообиколи малко и да види нещо по-различно от живота в селото.
- Ще купиш пилета и малко зърно за тях – продължи бай Саво. Сега яричките са млади и все още се продават евтино, но като пораснат още малко ...