Aug 30, 2017, 6:58 PM

Пощальон 

  Prose » Narratives
1372 3 4
7 min reading
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внимателно; погледът му се спря на „Апатаманет номер 4 – Димитрова”.
Умът му обработи информацията. Димитрова – значи е сама. Ако беше семейство, щеше да пише Димитрови. Апартаментът е четвърти, значи е на по-долен етаж. Предполага се, че възрастните хора предпочитат да живеят по-надолу, та са могат да се изкачват, когато асансьорът не работи. И най-накрая – пощенската кутия на апартамент номер 4 беше съвсем празна. В другите имаше от онези непоискани, но упорити листовки – наблъскани, смачкани, стърчащи от процепите на кутиите. А в кутията на номер 4 нямаше нищо, нищо не стърчеше. Значи Димитрова редовно си почиства пощенската кутия и изхвърля никому ненужните листовки. А може и да ги чете, кой ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??