di_t (T.Т.)
229 5980
Jun 13, 2019, 9:12 AM

 Последен шанс – трета част 

  Prose » Narratives
1064 3 12
Multi-part work « to contents
3 мин reading

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом, докато му разсипят крехката психика. Наясно съм с тези неща, колко дела за попечителство са минали през ръцете ми. Гледах да съм справедлива и отреждах най-доброто за децата. Сега се лутах в мисли… Първо – трябва да се стабилизирам и да започна лечение веднага без да отлагам. Ако Бог реши да живея, ще направя всичко за това цветенце. Пламък на надежда запламтя у мен. Провираше се колебливо в отчаянието ми. Второ – ако не оздравея, ще взема мерки за детето, но трябва да го осиновя. Имах познати в службите в Америка, но в Мексико - не. Ще търся някой алчен адвокат да свърши тази работа.
Инес се нахрани и ме загледа. Не смееше да продума. Очите и се напълниха със сълзи. Тъжеше за майка си. Сърцето ми се свиваше.
– Селина, мама излезе ли от водата? Кога ще дойде да ме вземе?
Какво да отговоря? Трябваше да и кажа истината, но как ще разбере едно дете смъртта.
– Хайде ще излезем на разходка да купим някои неща. Ще се обадя на полицията да разберем какво става с мама.
Хванах и малката ръчичка и тръгнахме по улицата. Имаше ми доверие и ме стискаше здраво. Слънчевите лъчи прежуряха. Беше горещо. Пихме лимонада и продължихме. На пазара имаше шарени сергии, продавачи весело се провикваха, опитвахме плодове, зеленчуци. Купихме си капели и сладолед и седнахме под едно дърво да хапнем. Инес се облизваше като котарак. Намерихме магазини за дрехи и обувки, аз и накупих полички, панталони, рокли, блузи, бельо, сандалки, чехли и всичко необходимо на първо време. После поспряхме в магазин за играчки и Инес се захласна като ги видя. Гледа и мига милото… Кога е влизало в такъв магазин? Избра си кукла, блокче за оцветяване, плюшена играчка.
– За мен ли ще са тези играчки? Завинаги ли?
– Да, Инес. Твои са завинаги.
Не бях отговаряла на такива детски въпроси, но нещо ме жегна…
После взехме такси и натоварихме кутиите. Инес грейна. В таксито беше нетърпелива като всяко дете за тези играчки. Виждаше, че я закрилям, но не съзнаваше какво става.
В стаята се залепи за куклата и я пипаше внимателно.
– Селина, ако се измърси роклята и, ще я изперем ли?
Аз се усмихнах и и намигнах. Не бях се усмихвала от две седмици…Ще трябва да се уча на много неща с детето, а най важното е да бъда мама.
Захванах се с лаптопа да търся адвокати. Излезе голям списък. Записах няколко номера, но не ми се бързаше да започвам такива разговори.
– Инес, искаш ли да плуваме в басейна?
– Не знам да плувам, но мога да те пръскам с водата ако искаш. И ще чакаме да дойде мама.
– Хайде, ще се пръскаме тогава.
Ох, пак за мама си мисли…Как ще и кажа. Ще говорим довечера. Да не я разплаквам още сега. Отлагах, защото и на идея си нямах как ще и кажа…
Инес беше много интересно дете. Допускаше ме до себе си. Не трябва да я лъжа…Излъжа ли я, доверието и ще се пропука.
В детският басейн беше шумно. Боси крачета се мятат, весели викове и смях, пръскат се, играят, падат, стават, плюят вода. Инес шляпаше като пате, закачаше се с децата и се усмихваше щастливо.
– Сеньора, как се казва дъщеря Ви? Как добре се забавляват с Хосе.
На мен ли говореше младата жена? Обърнах се с почуда… Окопитах се.
– Инес. Да, да. Нека да играят децата.
Бях озадачена. Смутих се. Чувствувах се като крадла на дете…

 

 

Продължава…

 

» next part...

© T.Т. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??