Jun 11, 2019, 8:43 AM
Последен шанс
Multi-part work
-
1441 7 14Prose » Narratives
-
1027 4 12Prose » Narratives
-
1126 3 12Prose » Narratives
-
945 1 3Prose » Narratives
-
1005 2 2Prose » Narratives
-
1017 1 11Prose » Narratives
6 min reading
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю камъчето рак … Рак, рак, рак… Тихо въздъхнах. От къде се взе това, Господи! И защо аз съм осъдената? Селина, спукана ти е работата – едно гласче шептеше у мен…
Станах рязко и затръшнах вратата. Спуснах се да излизам навън - на въздух. Нещо ме душеше, откопчах най-горните копчета, но не можех да дишам. След малко се поокопитах, но бях примряла. Окончателна диагноза, като присъдите дето ги произнасях на онези нещастници в съда…Навън слънцето грееше и хич не му пукаше за мен … какво ми е в момента. Лятото беше в разгара си. Небето лазурно синее…Какъв красив свят! Махнах си със замах фибите от косата и те се разпиляха по раменете ми. Подкарах колата напосоки, без да знам на къде отивам и какво ще п ...
Станах рязко и затръшнах вратата. Спуснах се да излизам навън - на въздух. Нещо ме душеше, откопчах най-горните копчета, но не можех да дишам. След малко се поокопитах, но бях примряла. Окончателна диагноза, като присъдите дето ги произнасях на онези нещастници в съда…Навън слънцето грееше и хич не му пукаше за мен … какво ми е в момента. Лятото беше в разгара си. Небето лазурно синее…Какъв красив свят! Махнах си със замах фибите от косата и те се разпиляха по раменете ми. Подкарах колата напосоки, без да знам на къде отивам и какво ще п ...
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
