1 min reading
И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори и една моя сълза, не заслувжаваш любовта. Ти си от тези хора, които ги е страх да обичат и поради това те осъждам на най-тежката присъда и тя е - без любовта на една жена. Ако прочетеш това, ще се чудиш какво е туй наказание, но ще разбереш, защото нокой друг няма да те кара да се чувстваш така, както аз те карах - да летиш, да си с крила. Ти си от тези хора, които всеки иска да познава, но никой не иска да притежава. Но аз исках, аз мечтах, аз по дяволите дори го копнях, но вече - не. Защо никой не иска? Защото, както никой не иска славей без глас, така и никой не иска дявол с човешка власт да забавлява, да унижава, но не и да дава. Затова днес сърцето ми те напуска, оставя те сам самичък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up