И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори и една моя сълза, не заслувжаваш любовта. Ти си от тези хора, които ги е страх да обичат и поради това те осъждам на най-тежката присъда и тя е - без любовта на една жена. Ако прочетеш това, ще се чудиш какво е туй наказание, но ще разбереш, защото нокой друг няма да те кара да се чувстваш така, както аз те карах - да летиш, да си с крила. Ти си от тези хора, които всеки иска да познава, но никой не иска да притежава. Но аз исках, аз мечтах, аз по дяволите дори го копнях, но вече - не. Защо никой не иска? Защото, както никой не иска славей без глас, така и никой не иска дявол с човешка власт да забавлява, да унижава, но не и да дава. Затова днес сърцето ми те напуска, оставя те сам самичък ...