И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори и една моя сълза, не заслувжаваш любовта. Ти си от тези хора, които ги е страх да обичат и поради това те осъждам на най-тежката присъда и тя е - без любовта на една жена. Ако прочетеш това, ще се чудиш какво е туй наказание, но ще разбереш, защото нокой друг няма да те кара да се чувстваш така, както аз те карах - да летиш, да си с крила. Ти си от тези хора, които всеки иска да познава, но никой не иска да притежава. Но аз исках, аз мечтах, аз по дяволите дори го копнях, но вече - не. Защо никой не иска? Защото, както никой не иска славей без глас, така и никой не иска дявол с човешка власт да забавлява, да унижава, но не и да дава. Затова днес сърцето ми те напуска, оставя те сам самичък на света, дано някой ден се научиш да обичаш и да видиш какво чувство е това! Но за мен любовта спря, не искам да копнея, не искам да се смея и за теб да живея. Искам да погледна напред и да видя това, което не видях заради теб и любовта! И знаеш ли какво, ако някой ден дойдеш при мен с наранено сърце и си се влюбил толкова силно, че дъхът ти от болка може да спре и ако любовта съм аз, няма да те пощадя, няма да се обърна назад, няма да пролея сълза и знаеш ли защо - не защото не държа на теб, а защото не вярвам, че каменното ти сърце, може да обича едно дете. Защото пред теб съм дете - безсилна, слаба, без принципи и достойнство, ще си кажа: "О, да, спомням си тези времена, когато и аз бях сама срещу целия свят заради една душа." От днес сърцето ще те забрави, ще го накарам да бъде така, независимо какво ще ми коства, ще бъдеш едно красиво минало, но никога бъдеще-мечта!

                                                                                           02.11.2007г.