Dec 5, 2015, 10:29 PM

Последния лов на лисицата 

  Prose » Narratives
2022 0 5
6 min reading
Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се опитваха да се запазят от зимния студ. Само едрия мъжкар със силно притисната към тялото глава бе застанал малко встрани и при всеки подозрителен шум проточваше врата си и с тихо чуруликане подаваше боен сигнал на омърлушеното си семейство да бъдат в готовност при нужда шумно да изпърхат с крила в безопасна посока. Сиво-кафявия заек, който се приближаваше с малки подскоци и от време на време спирайки, се надигаше на задните си крака и откъсваше със зъбите си някое замръзнало шипково плодче не беше основание за тревога и мъжката яребица, отначало източила врат, бързо се успокои и се загледа в посока към малката горичка до язовира откъдето над полето се носеше като печален стон пролайването на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първан Киров All rights reserved.

Random works
: ??:??