Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добре, како Мая – отвърна тихичко Ясмина и сведе поглед над книжката.
Изчака момиченцето да стане тихо, ослуша се – всички бяха навън. Издърпа сака изпод леглото. Отвори ципа и внимателно извади жилетката, в която беше увила плюшеното си слонче. Целуна го по главичката и го гушна.
За сега ще те крия в чантата, Матамати. Но, когато няма никой ще те извеждам. Ето новия ни дом. Ще бъдем тук докато порасна.
Приближи до прозореца:
– А това, Матамати, е планина. Огромна е нали и красива, толкова красива! Знаеш, там откъдето дойдохме, накъдето и да погледнеш земята беше равна. Виж – посочи с ръка - колко е голям двора на дома, Матамати. Там, до игрището има люлки. А тази, голямата сграда отсреща е учил ...