Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращо се на петнайсет километра.
Днес областният трябваше да открие Големия панаир, който се честваше всяка година по това време. Очакваха се светила от шоу бизнеса, чалга изпълнители, популярни и по-малко такива. Все таки, това си беше събитие от национален характер. Беше надошло мало и голямо от околията за предстоящия празник, колеха се ярета, агнета.
Хаджи Съби пък бе наел двама гавроша, които сега дебнеха скрити в сянката на храсталака до джамията. Беше ги цанил да отмъкнат обущата на вярващите, щом влязат за молитва, щото смяташе да открива магазин в дама. И без друго кравата му излезе ялова, барем стайчето да ползва, няма да дава пара за нова стока, я!
Слънцето се надвеси над черешата в д ...