Хей Разбойници!!!

Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!

Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8

Ето и книгата му да не кажете, че крадем:) https://m.helikon.bg/221355-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8.html

Ето и моят отговор:)

Привет мило семейство! Съжалявам, че ви оставих толкова дълго без новини, но едва сега зараства лявата ми ръка и имам прогрес с клавиатурата. Простете ако липсва пунктуация. За дясната ще разкажа по надолу.

Искам да изразя моето дълбоко възмущение от решението Ви да ме изпратите в тази странна институция! Вашето предположение, че тя ще ми помогне да разбера по–добре живота е напълно погрешно и смятам, че скоро трябва да бъде преразгледано.

Изненадата ми започна още с влизането. Накараха ме да оставя всичките си дрехи (четири сини куфара) включително и дрехите от гърба ми! Държах си главата гордо, високо, макар и само по долно бельо докато се редях на някаква опашка. Изгорях на това слънце. Оглеждах се на кого да се оплача когато един грубиянин ме сграбчи за врата и ме напъха в един стол. Като чух машинката изтръпнах. След минута причината за гордоста ми я нямаше.

После ми връчиха гадни, бодливи зелени дрехи. И ме накараха да ги облека.

Не съм сигурен, че психиката Ви ще издържи ако опиша подробно всичките мъчения тук, пък и ръката започва много да ме боли...

Ще продължа скоро.

Здравейте пак!

Не мога да Ви спестя най-голямото мъчение.

Събрали са ме със селяндури!

Оказах се напълно неподготвен.

Един индивид успя със завидна лекота да победи всички (дори и мен) във всяка надпревара. И освен това непрекъснато се хилеше и гледаше нагло. Търпението ми се изчерпа за седмица. Както сте ме обучили огледах се, избрах най-големия, един с повечко акъл и отидохме да обясним, че така може да се държи само на село, а тук не е село нали?

Не разбрах добре какво се случи после. Помня големия с забита глава, другия гърчещ се на земята. Аз се разминах само с две счупени ръце.

Бих препоръчал да добавите в задъжителните обучения на нашето семейство „Справяне със селяндури за напреднали“.

Вярвам, че ще бъде полезен за моите братя.

Ако проявявате интерес мога да Ви свържа с най-добрия инструктор.

Стойка.

Уважение и Почитания!

Ваш син Алекзандър