Трябваше да ходя на пазар, няма как - защото човек и добре да живее, трябва да се храни. Облякох се, отключих вратата (живея на последния етаж, но не под звездите) и гледам - съседът пуши на етажната площадка, явно жена му пак е вкъщи и не му е дала (да пуши вътре, де…). „Здрасти, комшо!”- вика ми. „Здрасти!”- отвръщам му.
"Как е?”- продължава той. Чудя се какво да му кажа, защото често ме питат различни познати по същия начин – дали ме пита аз как съм, дали за положението в България, за международното положение ли, за жената ли… Не знам, но отговарям, че съм добре, а оня в мене го гледа как пуши и тръска пепелта на стълбището, пък и плюе от време на време и с крак… (нали си спомняте „Бай Ганьо у Иречека”) - плюе по килима и с ботуша размазва. Едни такива препратки ми се замотаха из главата, но аз съм позитивен човек, не трябва да се ядосвам, дребни работи са тия и викам на оня в мене да мълчи.
Влизам в асансьора и тръгвам надолу, скърца горкият, на четвърт век е, ама държи. Излизам пр ...