Празникът на детето

Изпрати писмото.

Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.

В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.

- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата.

- Алекс е. Дай ми Лорка.

- Лори, ела, бабо, баща ти е на телефона – разнесе се в слушалката. Чу как шляпат детските крачета, а след това и звънкият глас:

- Ало, тати, ти ли си?

- Да, татко. Обаждам се за да те поздравя за рождения ти ден и да ти пожелая много здраве и щастие и да порастеш мно-о-го, много голяма!

- Получи ли колета?

- Да, тати. Кестените са много вкусни. Мама ми дава всеки ден да ям кестени и ябълки.

- Браво, татко! Радвам се. Искам да ядеш по много и да порастеш голяма и много хубава и умна девойка.

- Тати, хайде да изпеем една песничка за рождения ти ден.

- Коя?

- Ами, хайде за Бимбо?

- Ама ти пей!

- А ти заедно с мен?! Хайде…

- Да.

Таткото затвори вратата на кабината зад себе си, за да не се чува в залата на пощата и запя, а детето заприглася от отсрещната страна:

“Негърчето Бимбо се катери, катери,

  майка му отдолу се чумери, чумери.

  Слизай, Бимбо, от тавана,

  ще те погна с тигана!

  Сладък банан – пееше таткото –

  Сладък банан – пригласяше и момиченцето –

  Ти растеш и тук, и там? Ам! Ам!”

- Браво-о! – извика щастлив таткото и чу от другата страна:

- Хайде Лоро!

- Кой те вика? – попита Алекс.

- Мама, подготвят свещичките на тортата и аз ще трябва да ги духна.

- Какъв е тоя зор? Не ни дават да си поговорим, татко, но друг ден пак ще ти се обадя отново. На колко годинки ставаш сега?

- На пе-е-т! – извика весело детето.

- Браво татко! Вече си мнооого голяма!

Хайде, целувам те по бузките татко.

Довиждане и приятно изкарване на празника!

- Довиждане и на тебе, тати! – и детето изтича и се развика някъде нататък в стаята.

Някой се приближи и постави слушалката.

Празникът за него бе свършил.

Плати и излезе.

Вятър отнесе сълза появила се в крайчеца на окото му.

Преглътна.

Не вдигна ръка да обърше другите.

Мислите му бяха там, някъде на север в България, при дъщеричката му.

Хубаво беше да се съберат, но щеше ли да стане… някога… или…

.