7.02.2009 г., 8:37 ч.

Празникът на детето 

  Проза » Разкази
1651 0 3
5 мин за четене
Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата.
- Алекс е. Дай ми Лорка.
- Лори, ела, бабо, баща ти е на телефона – разнесе се в слушалката. Чу как шляпат детските крачета, а след това и звънкият глас:
- Ало, тати, ти ли си?
- Да, татко. Обаждам се за да те поздравя за рождения ти ден и да ти пожелая много здраве и щастие и да порастеш мно-о-го, много голяма!
- Получи ли колета?
- Да, тати. Кестените са много вкусни. Мама ми дава всеки ден да ям кестени и ябълки.
- Браво, татко! Радвам се. Искам да ядеш по много и да порастеш голяма и много хубава и умна девойка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Войнов Всички права запазени

Предложения
: ??:??